Има много мъже, които смятат, че умеят да правят всичко. Това самочувствие обаче изиграва лоша шега на съветски пилот, който заради бас разбива пътнически самолет.
Злощастието със 70 загинали се случва на 20 октомври 1986 г. с руския Ту-134. Малко преди 16:00 летателното средство приближава пистата в Самара. Апаратът се разбива за секунди и избухва в пламъци.
Причината за това е бас на Александър Клюев, който прави опит да приземи машината на сляпо, но този абсурден облог с помощник-пилота приключва фатално.
Снимка: Eduard Marmet (CC BY-SA 3.0)
Сляпо кацане
На самолета има общо 87 души. 80 от тях са пътници, а останалите са екипаж. Всички те са на самолета за редовен вътрешен полет от Свердловск (днес Екатеринбург) до Грозни, с престой в Куйбишев (днешна Самара).
С излитането на самолета не изглежда, че по време на полета ще възникне какъвто и да е проблем. За жалост, убеден във възможностите си, капитанът Александър Клюев предлага нещо наистина страшно на помощника си Генадий Жирнов.
Клюев твърди, че може да приземи самолета на сляпо, без да вижда земята, като разчита само на летателните инструменти. Мотивите зад решението на помощник-пилота да приеме облога са неясни, защото той може да спечели само ако умре.
За да изпълни облога, командирът блокира видимостта си и започва бавно снижаване. Интересното е, че нито колегата му, нито останалата част от екипажа предприемат каквито и да е действия против това безразсъдтсво.
Самолетът успешно достига земята, но колесникът се чупи. Така летателния апарат се разцепва на две части. От резервоарите започва да изтича гориво и машината избухва в пламъци, а пътниците са хванати в капан вътре.
Мъртви тела и дим
За да достигнат до мястото на катастрофата, на пожарникарите отнема изключително кратко време. Отнема им само минута и половина, за да започнат да спасяват пътници от пламъците и пушека.
Те се борят с пламъците и дима, докато търсят оцелели сред горящите останки и тела. Един от първите пристигнали е В. Фригин.
Върху пожарникарите падат трупове, докато се движат в самолета, обърнат нагоре, и търсят оцелели. Успяват да спасят някои пътници, но повечето от тях умират по-късно, въпреки героичните усилия.
Снимките и КГБ
Съветската полиция скоро пристига на мястото и загражда самолета. Идва и КГБ, за да се увери, че ужасните подробности около инцидента ще бъдат цензурирани и няма да стигнат до обществото – нещо обичайно за Съветския съюз.
Благодарение на Фригин снимките на горящия самолет оцеляват и биват разпространени. „Аз не само изкарвах труповете от самолета, но – изпълнявайки дълга си – също опитах да направя колкото се може повече снимки на мястото. Реших, че след това ще са полезни за разследването на причините за трагедията“, казва Фригин.
Все пак агентите на КГБ спират пожарникаря и конфискуват една или две ленти, които е заснел. Една обаче Фригин дава на свой колега и му заръчва да я скрие.
Разследващите заключават, че е пилотска грешка, без да подозираст за сключения бас. Според докладите им капитанът нарушава летателните правила и помощник-пилотът не взема мерки, за да предотврати катастрофата.
Капитан Александър Клюев отива на съд – при затворени врати, където медии не се разрешават, – и е осъден на 15 години затвор. Освободен е след 6 години. Помощник-пилотът Гендаий Жирнов не е осъден, защото умира в болницата от сърдечен удар. Свидетели твърдят, че той отчаяно се опитва да спасява пътници, като влиза и излиза от горящия самолет няколко пъти, преди да изпадне в безсъзнание.
Смъртоносният облог причинява смъртта на 70 души, сред които 14 деца, както и страдания на безброй много други, изгубили своите близки.
