Разединението на едно общество е стъпка към неговия погром. Колкото по-различни мнения има за управлението на дадена институция или местност, толкова по-слаба става тя. В историята има много примери за това. Един от тях може да бъде проследен ясно в края на Второто българско царство, покрай падението на Видинското. Разпокъсването на управлението на страната е довело до 5-вековно робство. Поколения наред са изкупували грешките на няколко властимащи, ламтели за повече собствена власт.
Началото на Видинското царство
Видинското царство, първоначално известно като Видинско деспотство, води началото си от времето на цар Иван Александър. Той управлява 40 години с начало 1331г. През този период, владетелят води много войни, които отслабват българските сили. Освен тях, влияние върху бъдещия погром на страната оказва върлуващата чума, отнела голям брой животи. Най-големият удар върху България не е някое от тези дайствия, а е нейното разделяне. Царят дава властта над Търново на по-малкия си син – Иван Шишман. Правата на Иван Срацимир са пренебрегнати и той управлява от 1356г. само Видинското царство. Това поставя началото на края на Втората българска държава.
Цар Иван Александър: Управление, изпълнено с обрати
Първото падение
Видинското царство има две основни падения, от които второто е фатално. Първото се случва през 1365г. Унгарците, начело с Лайош I Велики, нападат Видин и областта. Завладяват първо няколко крепости около града, след което се насочват към него. За няколко дни унгарците покоряват Видин. Иван Срацимир е пленен със своето семейство. Те биват държани в Хърватия. Заедно с царското семейство, всички жители във Видин биват накарани да приемат католицизма. Управлението на Лайош I Велики не продължава дълго. За около половин година Иван Александър го прогонва и връща властта на освободения си от пленничество син – Иван Срацимир.
Трето българско царство: Истината за междусъюзническата война
Второто окончателно падение
След смъртта на баща си, Иван Срацимир и Иван Шишман се разединяват напълно. Търновското царство бива завладяно от Османската империя. По-големият брат по никакъв начин не помага на по-малкия, както и на народа си, а напротив – той се подчинява на чуждата власт, ставайки ѝ васал. В края на XIV век решава да спре с това, като съдейства на унгарците в техния опит за борба срещу Османската империя. Прави го с надеждата, че ще получи отново пълна независимост, но е на страната на загубилите в битката. Иван Срацимир е пленен и османските турци погубват Видинското царство, а с него – цяла България.
Автор: Петя Боекова
