Червеният площад в Москва е една от емблематичните особености на Русия. На руски е Красная площадь, от древноруското красный – красен, прекрасен, красив, (съвр. значение: червен), което пък от своя страна задава въпроса защо не е кръстен „красивия площад“.
Интересен факт е, че в миналото мястото е било дом на тигри, слонове и лъвове, малко след това по него започва да преминава и трамвай. Други имена, с които площада в Москва е наричан са „пазар“ и „пожар“.
„Червеният площад“ като название се появява в средата на XVII век в гражданските документи по време на царуването на Алексей, бащата на Петър Велики. През 1658 г. той заповядва някои московски улици и площади да бъдат назовани по различен начин. Но през 1659 г. площадът все още фигурира като „пожар“ в официалните документи. Едва през 1661 г. започва да преобладава „Червения площад“.
Смята се, че това име идва от Червената веранда, стълбището, което води до Двореца на Фасети, главната приемна и бална зала на московските царе. Червеният цвят е традиционен за царската власт, в стаите има червени стени, а Червената веранда е мястото, на което царските заповеди се обявяват пред хората. Царят излиза на Червената веранда и на главните публични и религиозни събития. Така че площадът, към който гледа верандата, също става известен като „Червения“.
Още малко предистория.
Площадът е известен с политическата си символика, но всъщност е наречен така заради красотата си. Както вече казахме, на староруски език „Красная“ означава „красив“.
Площадът привлича тълпи още от времето, когато е бил бедняшки квартал през 1400 г. Руснаците познават площада като „преден двор“ на владетели от Иван Грозни до Владимир Путин. Хората от Запада си спомнят за придвижващите се по него армии от времето на Студената война. Заедно с големите архитектурни бижута на Москва, сред които са стените на Кремъл и луковичните куполи на храма „Свети Василий“, Червеният площад остава туптящото сърце на Русия.
Ето още няколко интересни факта за архитектурната икона:
Геометрия: Червеният площад всъщност е правоъгълник с площ от 800 000 кв. м.
Случаен турист: През 1987 г. Матиас Руст навлиза в съветското въздушно пространство в опит да приземи своята „Чесна“ на площада, използвайки само карта на улиците, за да се ориентира. Той се приземява на близкия мост, за да не удари туристите, събрали се на забележителността.
Умишлен терорист: През декември 2003 г. атентаторка самоубийца (вдовица на чеченски бунтовник) се взривява на входа на площада, убивайки още петима души.
Архитектурно преустройство: Два от шедьоврите на площада са само на 20 години. Казанската катедрала, взривена от Йосиф Сталин през 1936 г., е възстановена по стари чертежи след разпадането на съветската държава. Портите на Възкресението, премахнати през 1931 г., за да могат да влизат танкове, са възстановени през 1994 г.
Да почива в мир: Тялото на Владимир Ленин, първия диктатор на Съветския съюз, починал през 1924 г., е изложено от 1930 г. в гранитната гробница, която се намира покрай площада. Мумията му се почиства всяка седмица с белина, за да се предпази от обезцветяване и плесен.
Аз, шпионинът: „Кацнала“ на върха на стените на Кремъл, тухлената Царска кула може да изглежда като върха на приказен замък, но има зловещ произход. Преди пет века Иван Грозни шпионира поданиците си от кулата (която преди това е била дървена кула).
Обратно в СССР: Много съветски лидери са погребани в кремълското гробище. Сред тях има и обикновени хора. Това място за покой споделят Джон Рийд (1887-1920 г.), американски журналист, който документира раждането на Съветския съюз и умира там, както и 238 болшевишки войници, погребани в масов гроб.
Статуя на ограниченията: Въпреки че е символичен център на страната, на площада има само една статуя. Тя изобразява Кузма Минин и княз Дмитрий Пожарски – двама патриоти, които през 1612 г. побеждават нахлуващите поляци.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
