Той е една от най-завладяващите и обсъждани фигури в историята. Той е военен завоевател и политически гений, който доминира над западния свят и завладява всичко, което му попадне пред очите, като се издига до император на Франция и владетел на огромна европейска империя. Неговото име е Наполеон Бонапарт. Тя е едно от най-известните и непреходни лица на планетата Земя.
Кучета-герои: Пудел на щат при Наполеон и редица други четириноги, участвали във войни (СНИМКИ)
Животът и времето му остават горчиво разединени. Усмивката ѝ е съблазнително загадъчна. Каква е била връзката на Наполеон Бонапарт с „Мона Лиза“, най-големия шедьовър на Леонардо да Винчи? Отговорът е прост: окачил я е на стената на спалнята си, както тийнейджър окачва плакат на група.
Това, че най-могъщият човек в Европа в крайна сметка притежава толкова интимно най-известното и желано произведение на ренесансовото изкуство, не е съвсем неочаквано, но не е и просто историческа странност. Всъщност подобно стечение на обстоятелствата може да ни разкаже много за това колко свободно Наполеон е упражнявал властта си в началото на XIX век.
Мона Лиза: Символ на върховната власт на Наполеон Бонапарт
Бонапарт не е бил единственият френски владетел, който се е стремял да задържи „Мона Лиза“ като свое лично притежание. Според PBS (обществена телевизионна мрежа на Съединените щати, разпространител на радио и телевизионни програми) крал Франсоа I е първият френски собственик на прочутата картина на Да Винчи.
Франсоа е покровител на ренесансовия художник през целия си живот. На уебсайта на фондация „Мона Лиза“ е описано как картината е продадена на краля по време на смъртта на Леонардо от асистента на художника Джан Джакомо Капроти да Орено, известен още като Салай.
По данни на PBS шедьовърът на да Винчи впоследствие е окачен в луксозната баня на Франсоа, „Apartement des Bains“. Също така влиза в националната колекция на Франция още през XVI век. След като е предадена на редица френски монарси. Картината е скрита в склад за защита по време на Френската революция.
Наполеон става първи консул на Франция през 1799 г. и след поредица от предимно успешни военни кампании вече е всесилен.
Според „Регентски редингот“ именно по това време започва любовната афера на Наполеон с прочутата картина. По това време „Мона Лиза“ вече виси в Лувъра. Това пък ѝ дава прозвището „Сфинкса на Запада“ във връзка със загадката, която изражението ѝ сякаш поставя. Той нарежда тя да бъде отведена в личните му покои и тъй като никой не желае да спори с него, тя остава там до 1804 г., когато Наполеон вече е император.
Ако някога сте били в Лувъра, несъмнено си спомняте тръпнещото очакване, когато сте се приближили до претъпканата зала с Мона Лиза, или усещането за тежест, което сте изпитвали, докато сте си проправяли път с лакти през масата туристи, за да зърнете всеобщо възхитеното произведение на изкуството. И тогава, неизбежно, сте си проправили път до предната част на групата, погледнали сте 500-годишната картина и сте си помислили: „Това е всичко?“
Мона Лиза е може би най-разпознаваемото произведение на изкуството в света. Освен това размерът ѝ – 21 на 30 инча – е доста изненадващ. Как се е превърнала в най-ценената картина в света, след като е започнала като нещо, което крал Франсоа I е гледал, докато е какавидирал?
Освен че е една от последните велики творби на човек, който до голяма степен е смятан за най-великия ум на своята епоха, Мона Лиза получава много от това, което в арт средите се нарича „уличен авторитет“, благодарение на дългата си история.
След кратък престой в спалнята на Наполеон, картината става част от Лувъра.
След това, според NPR, тя започва да се ползва с репутацията на шедьовър във висшите слоеве на обществото. Картината придобива изтънченост, която кара крадците на произведения на изкуството да слюноотделят. Произведението е откраднато през 1911 г., което предизвиква медиен шум и увеличава славата ѝ.
Тъй като се превръща в основна част от общественото съзнание, стойността ѝ се покачва. През 1962 г. тя е оценена от застраховател на 100 милиона долара. Това означава, че ако има желание и реши да наруши собствените си закони по отношение на залагането на произведения на изкуството, считани за обществена собственост, френското правителство би могло да продаде картината, да използва приходите, за да купи сто милиона комплекта акрилни бои за начинаещи, и може би да се опита да нарисува нещо за себе си, вместо да се качва на опашката на мъртъв италианец до края на живота си.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
