В световен мащаб има два вида хора: такива, които обичат котки, и тези, които ги мразят. Някои хора се намират между двата вида, но за повечето е едното или другото.
В историята хората са стигали твърде далеч в отношенията между хората и котките. Някои хора дори са стигали дотам, че са обявявали война на нашите малки космати приятели. Изненадва ли ви това? Щом е така, днес ще ви запознаем с човекът, който наистина го е направил.
Папа Григорий IX. Да, точно така – папата е обявил война на котешкото население.
Подобно на много други хора, може би се чудите: „Защо, по дяволите, бихте обявили война на котка?“ И ние вероятно ще се съгласим с вас. Но причината има смисъл, ако се разровим малко повече.
Така че, продължете да четете, за да видите логиката зад тази на пръв поглед нелепа война и да разберете повече за историята на това, защо котките са били толкова недоверчиви по онова време.
Историята
Преди да се потопим във войната, е важно да разберем откъде идва тя.
Конрад Марбургски е бил папски инквизитор по времето на папа Григорий IX. Той имал силни убеждения за милите котки и ги е използвал, за да подкрепи убеждението си, че тези животни са Сатаната в козина. Това доказателство е било под формата на изповеди. Хората, които се изповядали пред Коран, разказали странна история.
Едно признание можело да звучи по следния начин:
„Вчера вечерта се прибирах вкъщи, уморен след дългия ден, и чух крясък. На десет метра от мен стоеше огромна жаба, голяма колкото куче. Тя подскочи по-близо и се приближи до мен.“
„Продължавай“, насърчавал го Конран.
„Беше неестествено. Никога не съм виждал толкова голяма жаба. Когато тя стигна до мен, се появи блед човек! Не знам откъде дойде този човек и кой беше той. Той искаше да го целуна. Да, да го целуна. От този момент нататък забравих всичко за Бога и Църквата“.
„Какво се случи след като срещнахте този така наречен мъж“, настоявал Конран.
„Ами, всички щяхме да ходим на тази черна меса. Където една статуя на голяма котка оживяваше, толкова жива, колкото и ти и аз. Всички целувахме котката, а после, в тъмнината, се… забавлявахме. Когато всичко свършеше, запалваха свещи и се появяваше един човек. Горната част на тялото му беше ослепителна като слънцето. Неестествена светлина, както виждате. Долната част на тялото му беше изцяло покрита с котешка козина. Беше прочетена благословия и след това срещата приключи.“
Този тип признания, взети под мъчения, са били предоставени на папата като доказателство, показващо, че котките са в съюз с дявола, така че следователно трябва да бъдат наказани.
Това довело до обявяването от папата на война на котките в Европа и поставило началото на традиция, която продължава и до днес.
Войната на папа Григорий срещу котките
Между 1227 г. и 1241 г. католическият свят е управляван от папа Григорий IX, а това е 13-и век, и хората са имали няколко вярвания за света, които ние бихме сметнали за… луди. Папата вярвал, че безобидните котки носят духа на Сатаната и затова не трябва да им се вярва. Това довело до суеверието, че черните котки носят нещастие.
Всъщност през 1233-1342 г. се извършва масово изтребване на котки от верните на Църквата и папата. Някои историци смятат, че хората са убили толкова много котки, за да предизвикат вълна от чума. Това довело до убеждението, че Сатаната е причинил чумата, тъй като се ядосал, че толкова много от неговите котки са били убити.
Поглеждайки назад към историята, можем да разберем, че плъховете са „процъфтявали“, защото са били убити толкова много от вечните им врагове. Но хората тогава не са знаели, че именно бълхите на плъховете са пренасяли чумата.
Папата започнал нещо, което отнело много време, за да отшуми напълно. Войната му срещу котките имала огромен ефект както върху хората, така и върху самите животни.
Фактът, че папата обявява война на котките, довежда до последици, които се разпространяват далеч.
Последиците от войната
Войната на папата срещу котките не засяга само тях. Тя имала значителен ефект и върху хората. Войната сякаш предизвиква масов лов на вещици. Хиляди хора, предимно жени, били обвинявани и тормозени от съседи и приятели.
Така се появило ново работно място. Ловец на вещици. Религиозни хора, които искали да докажат лоялността си към Църквата, ловували и обвинявали жени в магьосничество. В резултат на този лов нещастните жени били измъчвани и убивани.
Котките обаче все още не били в безопасност. Този път те били убивани в резултат на лудостта на Лова на вещици. В края на 1400 г. животните били убивани, защото се смятало, че са познати вещици.
Убийствата спират едва когато папата най-накрая отлъчва котките. Въпреки че суеверията продължават да съществуват и днес. Това показва, че някои идеи наистина никога не умират.
Тази идея за косматковците продължава да се поддържа и в Елизабетинска Англия, където по време на коронацията на кралицата е изгорено чучело на котка. Това чучело е било напълнено с живи котки…
Краят на войната
И така, ето го – ужасно нещо, което може да се случи на такива очарователни същества. Домашни ни котки са имали тежки времена през някои периоди от историята поради неразбиране на начина на разпространение на болестите и силни религиозни убеждения.
Така, макар и напълно погрешна, логиката е била изградена върху убеждението, че котките, подобно на вещиците, са в съюз с дявола. Когато хората не са били толкова информирани, колкото са днес, Църквата е била основният източник на напътствия и авторитет. Хората са се страхували, че Бог ще ги накаже, ако не проявят лоялност към Църквата.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
