Името на Полина Недялкова остава завинаги в историята, защото дамата с пагон и суров характер е първата жена генерал в българската армия.
Тя е офицер, танкист и интербригадист – така са наричали чуждестранните доброволци по време на Гражданската война в Испания през 1936-1939 г. Преминава през много изпитания, живот в чужди страни, но накрая се завръща в България, където продължава да помага със знания до края на земния си път.
Недялкова е родена на 8 декември 1914 г. и е само на 9 годинки, когато избухва Септемврийското въстание (неуспешен бунт, организиран от Българската комунистическа партия под натиск от Коминтерна, като опит за сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с Деветоюнския преврат).
Във въстанието участва и нейният баща Антон Недялков, който през 1924 г. е осъден на смърт за включването си в бунта. Той успява да избяга в СССР, а две години по-късно при него отиват съпругата му Цветана и малката Полина.
Но Полина не спира дотук.
Младата дама е само на 22 години, но със звание капитан и заминава като доброволец интербригадист, за да участва в Гражданската война в Испания. Българката се включва като инженер по ремонта на единствената танкова бригада на Републиканската армия. Изтегля от бойната линия 7 поразени италиански танка край Гуадалахара, за което получава първия си боен орден „Червено знаме“. Завръща се в СССР през 1938 г.
Между 500 и 1000 българи се сражават в Испания, като сред тях личат на имената на Цвятко Радойнов, Янто Канети, Марин Чуров и разбира се, Полина Недялкова. Всички те дават първия отпор на на фашизма да напусне границите на Германия и Испания.
Две години по-късно българката се завръща обратно в СССР, като все още е прекалено опасно за семейството й в родината. Недялков е показала, че страхът й е непознато чувство, и се включва във Втората световна война. Недялкова е в руските редици при тежките сблъсъци с нацистите. Победата я заварва в град Сенец край Братислава, на границата на Словакия с Унгария.
Генерал Сава Савов – героят от войните
Инженер-полковник Недялкова се завръща у нас през 1952 г. и постъпва в Българската народна армия. Участва в развитието на българските бронетанкови войски, в техническото превъоръжаване и модернизацията на армията. Назначена е за началник на Автотракторното управление на Министерството на народната отбрана, а по-късно – за заместник-началник на Главното автобронетанково управление. Организира издаването и става главен редактор на списание „Военна техника“, като това се случва през 1967 година.
Съвременниците й разказват, че често обличала гащеризона и се вмъквала да прави проверки в танковете.
За суровия и властен характер на Недялкова знаели всички – от полковници до редници. Бележитият й професионален път води до най-логичното – жена да стъпи на най-високото стъпало в йерархията в армията.
През 1974 г. тя е произведена в звание генерал-майор (днес – бригаден генерал), ставайки първата жена в България с висше офицерско звание и първата жена генерал от бронетанковите войски.
Издигането й „повлича крак“ и след време и има други жени генерали – Нанка Серкеджиева от МВР и Нонка Матова.
Освен съветския орден „Червено знаме“ по време на Гражданската война в Испания нашенката получава и други признания – удостоена е със званието „Герой на социалистическия труд“, орден „Народна република България“ I степен (1974) и е наградена посмъртно с руския орден „Великая победа“ през 2007 г. (отличието получава нейната дъщеря Цветана Игорова).
Полина Недялкова издъхва на 86-годишна възраст на 5 януари 2001 г. в родния си град София. И въпреки че сериозна част от живота й преминава зад граница, най-ярка следа оставяточно в родината си.
Нанка Серкеджиева (Витка) се издига до звание генерал-майор, което я прави втората жена с генералско звание в българската история и първата в системата на Министерството на вътрешните работи.
От 12 август 1943 година е партизанка в партизански отряд „Антон Иванов“. След като отрядът е разбит, се присъединява към партизански отряд „Георги Димитров“. През 1945 г. се записва да учи в Пловдивския университет, като е отговорник на РМС в университета. На следващата година се отказва от ученето поради майчинство и тежко материално положение.
От 1963 застава начело на трети отдел на Държавна сигурност (Картотека и архив) и остава на този пост до февруари 1990 година. През 1975 г. става генерал-майор. Издъхва на 87 г., като това се случва преди точно едно десетилетие.
Нонка Матова е единствената жена генерал в новата ни история. 67-годишната пловдивчанка е известна повече с кариерата си на състезателка по спортна стрелба.
