Когнитивно нетърпение… Случва все по-често. Толкова е разпространено, че бихме могли да го определим като „злото на нашия хиперсвързан век“. Разговаряте с човек. Той ви слуша. Или поне така изглежда. Мислите си, че сте се свързали емоционално, че сте предали посланието си. По-късно обаче откривате, че този човек не е разбрал почти нищо от това, което сте казали. А на следващия ден дори не си спомня за него. Това е когнитивно нетърпение, най-прекият път към глупостта.
Какво представлява когнитивното нетърпение?
Кога за последен път прочетохте един текст от началото до края, без да се отчайвате, без да се уморявате, без да прекъсвате четенето, за да правите нещо друго, без да се разсейвате и да искате спешно да преминете към нещо друго, „по-интересно“?
Тази неспособност да задържиш вниманието си върху една задача професорът по литература Марк Едмъндсън нарича когнитивно нетърпение. Той осъзнава, че много студенти активно избягват класическата литература от XIX и XX век, защото нямат търпение да четат по-дълги и по-плътни текстове.
Коя е най-добрата напитка за поддържане на младостта на мозъка
Той измисля определението „когнитивно нетърпение“, което се отнася до неспособността да се обърне внимание през времето, необходимо за разбиране на сложността на дадена мисъл или аргумент. Като не обръщаме внимание и сме жертви на нетърпението, не само не разбираме сложни идеи, но дори не можем да запазим в паметта си по-прости такива.
Гръмкият шум на разсейването
Живеем в свят, в който тишината се е превърнала в лукс. Шумът е почти вездесъщ, не само акустичният. Съществува и един още по-опасен: шумът на разсейването. Самотата е отстъпила място на постоянно присъствие, което ни прекъсва постоянно и при всякакви обстоятелства. Присъствие, което е отговорно за постоянните съобщения, социалните мрежи, натрапчивото потребление на информация.
В епохата на свръхсвързаност цари безпокойство. И за да засили своето господство, не се колебае да унищожи спокойствието, така необходимо за концентрация и размисъл. Ако не можем да бъдем спокойни, ако имаме усещането, че пропускаме нещо или че има нещо много по-интересно, не можем да се концентрираме.
Вниманието ни плаща сметката. И тази сметка е толкова висока, че психологът Даниел Големан стига до твърдението, че сме изправени пред „Опасен кръстопът за човечеството“. Така без внимание губим способността си да мислим и да вземаме самостоятелни решения.
„Вниманието, във всичките му променливи, представлява психична ценност, която, въпреки че е малко призната (и понякога подценявана), оказва силно влияние върху начина ни на придвижване през живота“.
Как те крадат вниманието ни?
Големан нарича когнитивното нетърпение състояние на „непрекъснато частично внимание“. Това би било един вид ступор, предизвикан от бомбардировката с данни от различни източници на информация. На практика ние се излагаме на толкова много информация, че просто не можем да я обработим адекватно. Затова и предлагаме само частично внимание на всеки стимул, независимо дали става дума за четене, гледане на филм или водене на разговор.
Това бомбардиране с информация неизбежно поражда небрежни съкращения, което означава, че развиваме по-малко ефективни навици за внимание и въпреки че привидно присъстваме и сме съсредоточени, в действителност вниманието ни е толкова раздвоено, че не можем да разсъждаваме върху това, което четем или слушаме.
Проучване, проведено в университетите в Абърдийн и Британска Колумбия, разкрива, че когато четем, умът ни обикновено прекарва между 20 и 40 % от времето в блуждаене. При разговор се случва същото, така че не е странно, че по-късно не можем да си спомним голяма част от съобщението, защото сме пропуснали важни части от него.
Големан обяснява, че „колкото по-разсеяни сме по време на разработването на тази тъкан и колкото по-дълъг е пропускът, докато осъзнаем, че сме били разсеяни, толкова по-голяма е дупката в мрежата и следователно повече неща ще ни убягват“.
Опасността от когнитивното нетърпение не се свежда до простото забравяне, а последиците от него са много по-далечни. За да ги разберем, трябва да разберем как работи вниманието.
Горно внимание и долно внимание: Двупосочен път, който е бил блокиран
Мозъкът ни има две отделни умствени системи, които функционират относително независимо. Съществува долно внимание, което работи зад кулисите, неволно, което ни предупреждава за опасности и поема контрола, когато изпълняваме повтарящи се задачи, когато работим на автоматичен пилот. Има и друго горно внимание, което има рефлексивен характер.
Когнитивното нетърпение засяга именно горното внимание. Тоест това, което повишава самосъзнанието ни и способността ни за критика, обмисляне и планиране. Когато преминаваме от един стимул към друг, вниманието ни ще привлича само това, което смятаме за опасно. Или пък това, което има силно емоционално въздействие. От 20-те заглавия, през които минават очите ни, само това, което предизвиква емоционален резонанс, ще ни привлече.
Проблемът е, че тази тенденция ни прави много уязвими, защото когато даден стимул предизвика интензивна афективна реакция, може да се осъществи емоционално отвличане, което означава, че „Вниманието ни се стеснява и то се придържа към това, което ни тревожи, а паметта ни се реорганизира, благоприятствайки нахлуването на всеки спомен, свързан със заплахата, пред която сме изправени […] И, колкото по-интензивна е емоцията, толкова по-голяма е фиксацията ни. Емоционалното завладяване е, така да се каже, лепилото на вниманието“, според Гоулман.
С други думи, поддаването на когнитивното нетърпение ни отнема контрола и способността да мислим и решаваме самостоятелно.
То ни превръща в марионетки на емоции, емоции, които другите (прочетете: реклама, политици, управляващи класи или просто близък човек) могат да манипулират по свое усмотрение. Без способността да обръщаме внимание, ние сме лесно поддаващи се на манипулация, защото се превръщаме в зомбита, които работят на автоматичен пилот.
За какво ни е да умеем да четем, ако не се замисляме върху съдържанието? За какво ни е да прекарваме часове с приятел, ако не обръщаме внимание на това, което ни казва? За какво ни е да се „информираме“, ако не възприемаме критично отношение към новините?
Да разменяме вниманието си за ефимерната и често несъществена информация, която ни „дава така великодушно“ днешното общество, просто не си струва.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
