На 25 април 1953 г. британските молекулярни биолози Джеймс Уотсън и Франсис Крик откриват химическата структура на молекулата ДНК, която днес познаваме като двойна спирала.
Световният ден на ДНК се отбелязва на 25 април в памет на постиженията на двамата британски учени.
ДНК, което е съкращение от Deoxyribonucleic Acid (дезоксирибонуклеинова киселина). То съдържа генетичните инструкции за развитието и функционирането на живото същество. Ето няколко неща, които може би искате да знаете за тази ключова съставка на живота във вашето тяло.
Около 5-8% от вашата ДНК не е човешка – това е вирусна ДНК. Учените смятат, че носим в себе си около 100 000 парчета ДНК от ретровируси, които са се натрупали в хода на човешката еволюция.
96% от нашата дезоксирибонуклеинова киселина е на приматите, като шимпанзетата, горилите и орангутаните.
Но също така сме генетично свързани с бананите, с които споделяме 50 % от ДНК, и с охлювите, с които споделяме 70 % от ДНК.
Около 99,9 % от нуклеиновата киселина на всички хора е идентична. Малката разлика от 0,1% ни позволява да бъдем индивиди с различен цвят на кожата, косата и очите. Учените също така смятат, че останалите 0,1% съдържат важни сведения за причините за болестите.
Учени излседват ДНК от мистериозни азиатски мумии, а откритието им е шокиращо (СНИМКИ)
Хората имат приблизително 10 трилиона клетки. Ако разгърнем цялата си Deoxyribonucleic Acid, тя ще се простира на 6 милиарда мили. Това е същото като да изминеш 65 пъти пътя от Земята до Слънцето.
Макар и рядко, възможно е един човек да има два напълно различни ДНК профила – явление, известно като химера. Това може да се случи по време на нормална бременност – когато майката запазва част от генетичния код на бебето си – или когато плодът погълне своя близнак. Човек може да се окаже химера и ако претърпи трансплантация на костен мозък, при която костният мозък на донора продължава да произвежда кръвни клетки с ДНК на донора.
Почти всички клетки в тялото ни имат ДНК, като изключение правят червените кръвни телца.
Въпреки това всички червени кръвни клетки започват с дезоксирибонуклеинова киселина. Те просто унищожават ядрото си, когато то вече не е необходимо, като част от процеса на съзряване.
Човешките същества разполагат с 20 000 до 25 000 гена, но те съставляват само около 3 % от нашия генетичен код. Учените не са сигурни за функцията на останалите 97%, въпреки че смятат, че тя може да има нещо общо с контрола на гените.
Човешкият геном съдържа три милиарда базови двойки дезоксирибонуклеинова киселина. Изчислено е, че ако пишете по осем часа на ден със скорост 60 думи в минута, ще са ви необходими приблизително 50 години, за да напишете човешкия геном.
За разлика от октопода, ние не можем да редактираме по естествен път собствените си гени. Но учените са разработили сложен инструмент, базиран на белтъци, наречен CRISPR-Cas9, който е използван за успешна промяна на ДНК в дефектни ембриони с цел предотвратяване на наследствени заболявания.
Всички знаем за структурата на двойната спирала. Наскоро учените откриха друга форма на главният материал носещ наследствеността в живите човешки клетки. Тя се нарича i-motif и е описана като „четириверижен възел на ДНК“.
Превод и редакция: TRENDY NEWS