Кобалтът се очертава като жизненоважен елемент от прехода към нисковъглеродна енергийна система, но запасите от метала са съсредоточени в голяма степен само в една държава. В Демократична република Конго (ДРК) се намират половината от известните световни ресурси и понастоящем на нея се пада около 70 % от световното производство.
Използването на метала в електронните стоки – особено в акумулаторните батерии, използвани в електрическите превозни средства и други форми на съхранение на енергия – означава, че интересът към него нараства, тъй като електрификацията на световната енергийна система продължава да набира скорост.
Какво означава цветът на паспорта в различните страни
Тъй като търсенето на кобалт продължава да нараства, се полагат усилия за диверсифициране на веригата за доставки и за откриване на нови запаси за разработване, за да се избегнат потенциални затруднения или усложнения, произтичащи от такъв регионално концентриран пазар.
Международната агенция по енергетика наскоро заяви, че разработването на нови вериги за доставка на критични минерали като кобалта ще определи енергийната сигурност през 21-ви век, тъй като потреблението на тези суровини – чието производство е доминирано от само няколко държави – нараства в условията на енергиен преход.
По данни на Геологическата служба на САЩ (USGS) общите запаси от кобалт в света се оценяват на 7,1 млн. тона, като през 2020 г. в света ще бъдат произведени 140 000 тона.
Сребристосиният метал, чието име произлиза от немската дума „kobald“, означаваща гоблин, обикновено се добива като страничен продукт на медта или никела, въпреки че дребномащабният занаятчийски добив на кобалт е все по-често срещана практика в някои части на света. Кои са шестте най-големи запаси от кобалт в света по държави?
Демократична република Конго – 3,6 милиона тона
В Демократична република Конго се намират над 50 % от световните запаси на кобалт, като според оценките в страната има 3,6 милиона тона за добив.
Основните минни дейности се извършват в провинция Катанга, по-специално проектите Mutanda, Kamoto, Etoile и Ruashi, докато водещи международни производители като Glencore са установили позиции в ДРК заедно с местния производител Gécamines.
Плановете за създаване на подкрепяно от държавата дружество, което да притежава правата върху целия кобалт, добиван по занаятчийски начин в страната, са в ход и са замислени като средство, което да позволи на ДРК да упражнява по-голям контрол върху приходите, генерирани от ценния национален ресурс.
В доклад на Световния икономически форум се посочва, че до 30 % от кобалта, добиван в Конго, идва от дребномащабни занаятчийски минни предприятия.
Австралия – 1,4 милиона тона
Австралия притежава 1,4 млн. тона кобалт, което представлява около 20% от световния дял, въпреки че годишното ѝ производство възлиза на едва 5 700 тона от метала през 2020 г. За сравнение, добивът в ДРК е 95 000 тона.
Като се имат предвид сравнително големите запаси на страната, тя има потенциал да се утвърди като много по-значим производител на метала – и алтернатива на ДРК – особено като се има предвид статутът ѝ на тежък регион за добив на други продукти като желязна руда и въглища.
Мината Murrin на Glencore в Западна Австралия, която произвежда кобалт наред с никел, е най-голямото предприятие за добив на метала в страната, въпреки че в момента се подготвят значителен брой нови проекти.
Куба – 500 000 тона
Около 7 % от световните запаси на кобалт се намират в Куба, като по оценка на USGS те възлизат на 500 000 тона.
Страната се нарежда на пето място сред най-големите страни производителки на кобалт в света, като националният добив през 2020 г. ще бъде около 3 600 тона.
По-голямата част от кобалтовите запаси на Куба се намират в източната част на острова в региона Моа и се добиват основно заедно с никела, който е основен миннодобивен бизнес в Куба.
Съвместно предприятие между канадската минна компания Sherritt International и кубинската General Nickel Company произвежда метала чрез открит добив в находищата в Моа.
Филипини – 260 000 тона
Филипините разполагат със запаси от кобалт в размер на 260 000 тона, което представлява около 4 % от общото количество в световен мащаб, и през 2020 г. са четвъртият по големина производител в света след ДРК, Русия и Австралия.
Основните кобалтови операции в страната включват проекта Adlay-Cagdianao-Tandawa, собственост на CTP Construction and Mining, и проекта Agata DSO за открит добив, разположен в Tubay, Agusan del Norte.
Кобалтът във Филипините е широко разпространен като страничен продукт от добива на никел, като страната се нарежда на второ място сред най-големите страни производителки на никел в света след Индонезия.
Русия – 250 000 тона
Макар че Русия разполага със сравнително малки запаси от кобалт – едва 250 000 тона, страната е вторият по големина производител на метала в света, като през 2020 г. производството ще възлезе на 6300 тона.
Република Алтай в южната част на Сибир е известна като основен регион за производство на кобалт, където се намира голямото находище Каракул.
Русия е изразила желание да увеличи вътрешното си производство на кобалт през следващите години, което може да достигне до 10 000 тона годишно до 2022 г.
Най-големият производител в страната е диверсифицираната руска минна компания Norilsk Nickel (или Nornickel).
Канада – 220 000 тона
Канада се нарежда на шесто място сред най-големите запаси от кобалт в света, които възлизат на 220 000 тона – или 3% дял от общия обем в световен мащаб.
Международните големи компании Glencore и Vale управляват значителни проекти в страната, включително мините Voisey’s Bay, Raglan, Thompson и Fraser.
Тъй като Северна Америка все повече се стреми да ускори прехода към нисковъглеродна енергийна система, кобалтовите находища в Канада биха могли да се окажат ценен ресурс за производителите на чисти енергийни технологии, които биха намалили зависимостта от веригите за доставки в ДРК.
Правителствата на Канада и САЩ се споразумяха да работят заедно за изграждане на необходимите вериги за доставки, за да увеличат съответните си възможности за производство на акумулатори, включително за укрепване на съвместния План за действие за критични минерали, който има за цел да ускори разработването на ресурси като кобалта.
Превод и редакция: TRENDY NEWS