В трагичната си пиеса „Макбет“ Шекспир пише, че дрямката е „балсам за наранени умове“ и „главна храна в пиршеството на живота“. Като се има предвид, че прекарваме една трета от времето си в това, нашият сън е нещо като еволюционен парадокс.
Имаме нужда от сън, за да оцелеем, но той не само изглежда като загуба на време, но и може би е направил ранните ни предци уязвими за хищници. Каквато и да е функцията на съня, не бихме ли могли просто да го правим, докато сме будни? В края на краищата някои животни, като делфините и китовете, постигат унихемисферен сън. Това означава, че изключват само едната страна на мозъка, докато другата остава нащрек. Конете подремват за кратко през деня, без да се налага да лягат.
Вероятно това е грешен начин да се мисли за това, казва професор Дерк-Ян Дайк, директор на Центъра за изследване на съня в Университета в Съри.
„Ние спим, защото мозъкът трябва да направи неща, които не може да направи, когато сте будни“, казва той.
Друг въпрос е защо винаги искате да сте будни, казва Дейк. Енергийно скъпо е да си активен, така че не бихте искали да сте будни по-дълго, отколкото е необходимо.
„От тази гледна точка сънят се превръща в период на адаптирана неактивност“, казва той.
Това би обяснило различията в животинското царство. Конете трябва да са будни по-дълго, за да задоволят енергийните си нужди от сравнително нискокалоричните храни, които ядат, но тигърът, който е уловил висококалоричната си плячка, би имал достатъчно време да спи.
Домакински функции
Нито един вид не функционира по най-добрия начин в рамките на 24 часа. Това посочва Ръсел Фостър, професор по циркадна неврология в Оксфордския университет. Фантастичното зрение през деня е безполезно през нощта. Затова всеки вид е трябвало да вземе „еволюционно решение“ кога да си вземе почивка от нормалната дейност и как съответно да разпредели ресурсите.
Имаме всички основни функции за поддържане на дома, които разпределяме в съответната фаза на цикъла почивка-активност.
„Това е многофункционално състояние, при което областите на мозъка са по-активни. Тогава се извършват огромни пристъпи на абсолютно критични функции. Ето защо се разпадаме толкова бързо, ако не спим.“
Някои от тези дейности са физиологични – например освобождаването на определени хормони, които позволяват на тъканите да растат и да се възстановяват.
Какви са ползите от това да сънуваме кошмари
По-интригуваща е ролята на нашият сън в изграждането на спомените.
Тя е известна още от 80-те години на миналия век. Това казва Моника Шьонауер от Центъра по неврология в Мюнхен. Ранните психологически изследвания показват, че забравяме по-малко, когато спим, отколкото когато сме будни. Сега знаем, че спането след учене може да помогне както при задачите за „декларативна“ памет – като научаване на факти, така и при задачите за „процедурна“ или „имплицитна“ памет – като свирене на пиано или каране на колело.
Що се отнася до декларативната памет, Шьонауер и нейните колеги са доказали, че сънят след учене не само ни помага да създадем спомени, но и да ги запазим по-дълго. Идеята е, че сънят предпазва формирането на паметта от намесата на друга информация. Екипът ѝ сравнява ефекта на съня с други дейности. Например с медитацията, която също би трябвало да намали до минимум смущенията. Изследване, публикувано по-рано тази година, сравнява съня, бодърстването и медитацията след учене.
„Установихме, че само сънят е полезен за запаметяването на различни видове нова информация“, казва Шьонауер.
Декларативна памет
Няколко проучвания сочат, че сънят ни помага да запомняме. Това е защото като мозъчните вериги, свързани с ученето, се активират отново, докато спим. Някои от най-убедителните доказателства идват от експерименти, при които на спящи субекти се представят сигнали, свързани с процеса на учене. В едно от ключовите изследвания Бьорн Раш от Университета в Любек показва, че миризмите помагат на хората да получат тласък в декларативната памет (в случая – да научат реда на тесте карти). Миризмите изглежда действат като сигнал, който реактивира модели на мозъчна активност, които са се проявявали, докато участниците са изучавали задачата.
Екипът на Шьонауер показва, че тези ефекти се разпростират и върху имплицитното учене – в този случай свиренето на пиано. В проучване, публикувано миналата година, участниците се научават да свирят кратка мелодия и след това или заспиват, или остават будни в продължение на три часа. През това време им е била възпроизвеждана част от мелодията.
„Само участниците, които спяха, подобриха уменията си за свирене, като направиха по-малко грешки в половината, която реактивирахме външно по време на съня им“, казва тя.
Ролята на сънищата
Шьонауер и други учени започват да изследват идеята, че сънищата също могат да играят роля в паметта и ученето. В един от експериментите тя помолила участниците да слушат аудиокниги, преди да заспят. Деветдесет минути по-късно те са събудени. Участниците са попитани дали са сънували нещо и колко от книгата си спомнят. Независими изследователи оценяват съдържанието на сънищата, за да видят дали могат да определят коя аудиокнига е слушал човекът. Те установили, че колкото повече информация за аудиокнигата може да се открие в съдържанието на сънищата, толкова повече участници са запомнили от части от нея.
Връзката между паметта и съня се свързва и с идеята, че една от ролите на съня е да изчисти мозъка от нежелани токсини. Повечето отпадни продукти се изчистват от тялото чрез лимфната система, но лимфата е блокирана от мозъка чрез кръвно-мозъчната бариера.
През 2012 г. изследователите идентифицират подобна система в мозъка: глимфатичната система, управлявана от глиалните клетки, които поддържат и защитават мозъчните клетки. През следващата година изследвания върху животни показват, че глимфатичната система е особено активна по време на сън.
„Тази система получи голямо внимание, защото изследванията я свързаха с невродегенерацията“, казва Дайк.
Проучване, публикувано по-рано тази година, разглежда мозъците на малка група пациенти с болестта на Алцхаймер и установява, че лошият сън е свързан с натрупването на амилоидни плаки в мозъка, както и с по-лоши функции на паметта.
„Общата идея е, че добрият сън допринася за доброто здраве на мозъка“, казва Дайк. „Това се вписва в нарастващото разбиране, че симптомите на неврологични заболявания като Алцхаймер и Паркинсон са тясно свързани със съня и изглежда се влошават при липсата му“, казва той.
Превод и редакция: TRENDY NEWS