Учени от Северозападния университет (САЩ) откриха, че някои бактерии могат да оцелеят близо до повърхността на Марс много по-дълго, отколкото се смяташе досега. Някои земни микроорганизми, когато са изсушени и замразени, са способни да оцелеят стотици милиони години при фонова йонизираща радиация.
Резултатите, публикувани в списание Astrobiology, показват, че има голяма вероятност бъдещите мисии, включително ExoMars и Mars Life Explorer, да се натъкнат на следи от живот, ако изобщо е съществувал на Червената планета.
Изследователите първо определят границите на оцеляване на микробния живот под въздействието на йонизираща радиация, като изложиха шест вида земни бактерии и гъби на гама-лъчи или протонни лъчи, които бяха поставени върху симулирана марсианска повърхност. Микроорганизмите, включващи бактериите Deinococcus radiodurans и Escherichia coli, вегетативните клетки и ендоспорите на три бактерии от род Bacillus (B.subtilis, B.megaterium, B.thuringiensis) и напъпващия щам дрожди Saccharomyces cerevisiae, също бяха поставени в условия на сушене и замразяване.
Изсушаването и замразяването значително увеличават радиационната преживяемост на D.radiodurans, когато се прилагат поотделно.
А когато се комбинират със сушене и замразяване, допълнително увеличават радиационната преживяемост. По този начин тези клетки могат да оцелеят в марсиански условия при много по-висока доза погълната радиация, която се увеличава от 25 килограма до 140 килограма. Този ефект не се наблюдава при клетките и ендоспорите на Bacillus, които стават стерилни още при 12 килограма.
Ново откритие: Майчината кърма прави невероятни неща с опасните бактерии
Deinococcus radiodurans и S.cerevisiae натрупват високи нива на антиоксиданти на манганова основа, които са от съществено значение за екстремната радиационна устойчивост. Освен това те са полиплоидни, което означава, че съдържат няколко идентични копия на генома, които при D.radiodurans са свързани с устойчиви структури на Holliday – преплетени структури от четири ДНК нишки, участващи в обмена на генетичен материал и поправката на повредени части от генома.
Учените смятат, че границата на оцеляване на форми на живот, основани на полиплоидна ДНК, изложени на радиационен фон, е 280 милиона години, докато останат изсушени и замразени на дълбочина 10 метра под повърхността на Марс. Очаква се S.cerevisiae да оцелее около 48 милиона години, а E.coli и B.subtilis – само 16 милиона години. Тези резултати са важни не само за откриването на оцелели следи от древен марсиански живот, но и за оценка на заплахата от замърсяване на Марс със земни микроорганизми, което може да усложни научните търсения.
