Рио де Жанейро работи с местните общности за изграждането на най-голямата градска градина в света, която според организаторите ще бъде част от финансирана от правителството инициатива, известна като „Hortas Cariocas“. Тя цели да популяризира консумацията на биологични продукти и да осигури източник на доходи за семействата в неравностойно положение.
След като бъде завършена, градската градина ще обхване няколко околни фавели гъсто заселен квартал в градовете на Бразилия, често разположен на склонове на хълмове и планини), свързани със зелена ивица земя покрай парка Madureira Mestre Monarco. Паркът е разположен в северната зона на града, включително общините Cajueiro, Palmeirinha, Serrinha, Buriti и Faz-Quem-Quer. Зеленият коридор ще бъде оформен между общините Мадурейра и Гуадалупе. Когато разширението бъде завършено, градината ще бъде с площ колкото 15 футболни игрища.
Според Хулио Сезар Барос, основател на Hortas Cariocas и директор по агроекологично биологично градинарство в общинската агенция по околна среда на Рио де Жанейро, в крайна сметка от проекта ще се възползват до 100 000 семейства всеки месец.
Един от основните двигатели на проекта е осигуряването на по-достъпни цени на биологичните храни, казва Барос.
„Резултатът от нашия проект не е да имаме красива градина. Красивата градина е следствие от нашата работа. Резултатът от нашето производство е да видим колко чинии с храна сме в състояние да сервираме“, казва Барос.
От създаването си през 2006 г. Hortas Cariocas се разраства значително: Сега тя разполага с 56 активни обществени градини, от които 29 се намират във фавели и 27 в училища в целия град. Около 50 000 семейства вече участват в проекта, който служи като източник на прясна храна за някои и на доходи за други.
Според Уилям Фернандес Соуза, който работи в парк „Мадурейра“, тази година целта е да се произведат 80 тона храна във всичките 56 градини. След като проектът бъде завършен, той очаква производството да се удвои. Нуждата е остра: Повече от 33 милиона бразилци гладуват.
Целта за изграждане на най-голямата градска градина в света е силно подкрепена от кмета на Рио де Жанейро Едуардо Паес, който постави като цел на своята администрация градината да бъде напълно готова до 2024 г.
Настоящият проект ще разшири съществуващите градини в общините Кажуейро и Палмейриня, създавайки зелена площ от 11 хектара за отглеждане на органични продукти, които градинарите да продават и даряват в околните общини. Зоната ще се състои от хиляди градински лехи и открита почва, където ще се отглеждат различни видове зеленчуци и плодове.
Досега са изградени около 400-500 градински лехи, казва Барос, което е само 4% от общия брой, който ще бъде изграден през следващите две години. Понастоящем в градините в парк „Мадурейра“ работят 38 градинари на седмична база, но след като започне да функционира напълно, Барос смята, че те ще бъдат близо 90 – или приблизително по пет до осем на хектар.
Какво е уникалното на Морската градина във Варна?
Всички градинари получават възнаграждение за работата си, като градинарите на по-ниско ниво получават месечна стипендия от 500 реала (98 долара), докато ръководителите на екипи и координаторите получават съответно 630 реала (122 долара) и 1000 реала (192 долара). За финансирането на стипендиите Барос казва, че градът харчи 140 000 реала, или почти 27 000 долара, на месец.
От отглежданата продукция 50 % се даряват на хора в нужда, а останалите 50 % се продават от градинарите на достъпни за общността цени. Целта е всяка градина да стане самоподдържаща се и в крайна сметка независима, казва Барос. Решението за „еманципация“ се взема от градинарите и доброволците във всяка общност.
Интересът на общността към градините е нараснал значително през последните години, отбелязва Фернандес Соуза.
„По време на пандемията в много от нашите пунктове имаше все по-голямо търсене от страна на семейства, които търсеха дарения, и проектът успя да постигне социалната си цел, като дари повече продукти, отколкото продаде“, каза той. „С подобряването на ситуацията хората започнаха да се връщат, за да търсят дарения, както и да купуват. Това популяризира идеята.“
В допълнение към икономическите ползи, Барос каза, че проектът предлага още по-голяма социална полза, като помага на хората да се дистанцират от трафика на наркотици, който някога е бил често срещан в околността. В миналото районът е бил известен като „cracolândia“ – най-големият район в Рио де Жанейро за консумация на крек кокаин.
„Преди отваряхте вратата си и виждахте „креколандия“ – казва Барос. „Днес отваряте вратата си и виждате градина“.
Амбицията на Hortas Cariocas не е нова. Още през 2013 г. екипът възстановява площ в общността Мангинхос и започва да засажда семена. Днес градината в Мангинхос е най-голямата градска градина в Латинска Америка, в която всяка година се отглеждат повече от 2 тона органични зеленчуци и плодове, включително маниока, зелена салата, ягоди и банани.
Освен че насърчава общността да отглежда биологични продукти, проектът създава работни места и генерира доходи за тези, които най-много се нуждаят от тях – включително Езекиел Диас.
За Диас, жител на Мангинхос и координатор на градината, проектът е променил живота му – и неговата общност.
Диас е бил безработен в продължение на пет години, преди да се запознае с Hortas Cariocas и да започне работа в градината в Мангинхос. Започва да работи като градинар, отглеждайки зеленчуци и изграждайки градински лехи. След години на участие сега работи като координатор, където ръководи екип от 25 градинари.
„Животът в нашата общност е много несигурен. Трябва да се бориш“, казва Диас. „Има хора, които нямат храна за ядене. Така че градината промени живота на семействата, защото имаше хора, които бяха безработни, а сега имат работа. Вие сте вътре в дома си, работите и изкарвате доходите си, а в резултат на това се храните по-здравословно“.
Тъй като проектът продължава да се разраства, Барос каза, че се надява все повече семейства да се хранят и да могат да възприемат по-здравословен начин на живот, като същевременно получават доходи от работата, вложена във всяка градина. Той каза, че крайната цел е да се насърчи градската устойчивост.
„Възможно е да се произвежда храна в голям град и да не се разчита на камиони, идващи от други градове, които създават въглероден диоксид и парникови газове, затоплящи планетата“, каза Барос. „Винаги трябва да работим около концепцията за плодородни градове, градове, които могат да произвеждат и отглеждат собствена храна. Това е възможно.“
Превод и редакция: TRENDY NEWS
