Колко често се замисляте за очевидните неща от живота? Хрумвало ви е например да си зададете въпроса: „Хей, защо София се нарича точно София? Защо Пловдив все още не носи името Филипопол? На кого е кръстен Велинград?
Понякога истината е точно толкова очевидна, колкото изглежда, но за да я видим, се нуждаем от малко обща култура. Чували ли сте например за жена на име Вела Пеева? Защото именно на нея е кръстен Велинград, градът на Вела, както е известен от 1946 година насам. Това е годината, в която това населено място официално възниква, такова каквото го познаваме днес. Създадено е от обединението три села: Лъджене, Каменица и Чепино.
Велинград е кръстен на Вела Пеева.
Тя е родена в Каменица – едно от селата, при обединението на които се формира китният родопски град, съхранил паметта и делата на тази героиня, оставила след себе си не потомство, а стремеж към свобода.
Най-високата статуя на Богородица с Младенеца в света, която се намира в български град (СНИМКА)
Вела Пеева е част от екипа, издавал нелегалния вестник „Просветител“, борец за правда и свобода, участник в Партизанското движение в България по време на Втората световна война, активен борец в борбата с фашизма. Първоначално се включва в отряд „Антон Иванов“, като по-късно Вела Пеева заедно с Гера Пеева, Атанас Семерджиев, Костадин Гяуров, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Атанас Юмерски, Надка Дамянова и Димитър Горостанов формират в чепинско нова, отделна от „Антон Иванов“ чета, издигнала се през 1944 г. в партизанска бригада, наречена на името на селото – „Чепинец“.
Краят на един живот – Вела Пеева и пътят към безсмъртието
Краят на живота на Вела Пеева като партизанка е и тъжен, и героичен, и велик, и страшен. Преследвана от жандармерията, Пеева се укрива повече от месец сама в планината без храна и без помощ. 37 тежки нощи и дни, през които тя е гладна и ранена, но готова на всичко, за да не бъде заловена. Обкръжена от жандармеристите в местността Бялата скала, тя води сама битка с тях часове наред, а накрая се самоубива, избира смъртта пред това да бъде заловена.
Отива си от този свят, за който е била прекалено голяма и надраснала времето, само на 22 години, но всъщност поема път към безсмъртието. Главата ѝ е отрязана и поставена на място, на което да бъде обществено достояние. Но това не успява да заличи следите на смелата партизанка, напротив – години по-късно в нейна памет и като израз на преклонение през духа, смелостта и делата ѝ родното ѝ място – Каменица бива обединено през 1948 г. със селата Лъджене и Чепинци в град, кръстен на името ѝ – Велинград. Само 5 години по-късно в музей е превърната къщата, в която е родена Вела Пеева, за да докоснем до силата на духа ѝ и до жертвоготовността и подвига ѝ и днес, посещавайки тази къща-музей.