Световният финансов пазар видя революция миналата година, която не получи много внимание извън тясно професионалната общност. Китай се превърна в нов център за IPO – първични публични предлагания на фондовите борси.
Особеностите на националното законодателство и геополитическата ситуация в света осигуриха на местните банки рекордни приходи и направиха възможно изтласкването на западните конкуренти от първите редове на рейтингите. На негостоприемството на съседа се радва Индия, която през 2022 г. приюти най-големите финансови институции в света. Вярно е, че акцентът в тази страна не беше върху IPO-тата, а върху сливанията и придобиванията. Въпреки това експертите говорят за тектонична промяна в света на големите пари и рекордните инвестиции.
Лидер на световния пазар през 2022 г. беше най -голямата китайска инвестиционна банка CITIC Securities.
дъщерно дружество на инвестиционната държавна корпорация CITIC, основана през 1979 г. по инициатива на реформатора и маркетолог Дън Сяопин, който всъщност ръководи държавата. CITIC Securities действа като поемател на сделки на обща стойност 18,6 милиарда долара. На второ място е друга китайска банка – China International Capital Corp. (собственост на суверенния фонд Central Huijin Investment) с резултат от 10,4 милиарда долара. Най-добрият западен играч, американската Citigroup, е едва на трето място. В негова сметка през изминалата година участие в пласменти за 7,6 милиарда долара.
Функциите на поемателя се свеждат до организиране на пускането на емисия ценни книжа на борсата. Обикновено те участват в продажбата на акции и облигации (както корпоративни, така и държавни). В същото време законодателството на много страни посочва ролята на отделен участник в процеса, който се нарича организатор на емисията на ценни книжа. Неговата задача е да намери подходящ поемател, но обикновено емитентите се справят без него.
Застрахователите обсъждат с емитентите приемливите параметри на сделката.
Това са сумата за привличане, размера на купона и номинала (в случай на облигации), предварителния ценови коридор. След това те преговарят с борсите (трябва да се уверите, че клиентът спазва всички изисквания на сайта и регулаторите), изготвят емисионен проспект – документ, който разкрива цялата необходима информация за компанията и нейните ценни книжа, които се планират да да бъдат предложени на инвеститорите. Проспектът отразява не само предимствата и недостатъците на емитента, но и рисковите фактори, които могат да засегнат купувачите, като заплахата от неблагоприятно развитие на бизнеса и финансови загуби. По този начин емитентът демонстрира откритост и прозрачност.
Когато всички параметри на емисията са договорени, поемателят започва да търси потенциални инвеститори. В професионалната терминология това се нарича подписване за емисия (оттук и английското наименование – undewriter). На първо място, ценните книжа се предлагат на съществуващи клиенти, следователно, като правило, големите банки и инвестиционни компании с обширна база и собствени брокерски подразделения действат като популярни застрахователи.
Оферти се изпращат както на частни, така и на институционални инвеститори (фондове, застрахователи, други банки).
С нарастването на броя на желаещите и записалите се за пласиране се определя точната цена на лота и една ценна книга, а същевременно и общата оценка на компанията. Колкото по-високо е търсенето, толкова по-скъпи ще струват на купувачите акцията или облигацията и толкова повече емитентът ще може да привлече.
Технически поемателят действа като първи купувач на емисията и след това я препродава на предварително избрани инвеститори и всички останали. Но той няма право да се отклонява от предварително определена цена. Основният му доход идва от комисионна от емитента. Ако застрахователят смята, че неговите ценни книжа са обещаващи и способни да генерират доход при по-нататъшна препродажба, той може да запази част от емисията за себе си.
Но само в предварително определени граници – в крайна сметка емитентът е заинтересован ценните книжа да се търгуват активно на фондовата борса и да поддържат ликвидност. За тази цел той може да наеме маркетмейкъри – специални търговци, които подават поръчки за покупка и продажба срещу заплащане и се задължават да ги изпълняват, ако има търсене.
Банката за семена, която в бъдеще може да спаси света (СНИМКИ)
В продължение на десетилетия световният център за първични публични предлагания, а оттам и за подписване, са Съединените щати . Местните компании активно навлязоха на фондовите борси, за да привлекат финансиране, да получат по-обективна оценка и да подобрят репутацията си. Собствениците и основателите успяха да се отърват от своите притежания и да монетизират първоначалната инвестиция.
Доскоро акции на Yandex , HeadHunter и разработчик на игри с руски корени Nexters, депозитарни разписки (ценни книжа, удостоверяващи собствеността на притежателя на акции в чуждестранна компания) Qiwi и Ozon се търгуваха на NASDAQ и разписки на Нюйоркската фондова борса (NYSE) Мечел , МТС, ЦИАН. Извън САЩ традиционно най-популярни са Лондон и разположената там борса LSE.
Някои предпочетоха да излязат на фондовите борси в Германия и Сингапур.
Западните борси също бяха популярни сред китайските компании. Листването им повиши престижа, признанието извън родината и направи възможно заобикалянето на някои от строгите ограничения на местните регулатори. По-голямата част от фирмите избраха Съединените щати. Сред тях са интернет гигантите Alibaba Group , JD.com и Tencent, производителят на електрически автомобили Li Auto, интернет търсачката Baidu, телекомуникациите China Mobile и China Telecom, China Southern Airlines и China Eastern Airlines.
Проблемите започнаха по време на мандата на Доналд Тръмп.
Към края на единствения му мандат администрацията му изготви проектозакон за търсене на отговорност от чуждестранни компании. Той забранява търговията на местни борси с акции на емитенти, които не могат да бъдат одитирани от американските счетоводни регулатори в продължение на три последователни години. Скоро се появи черен списък на компании, изложени на риск от попадане под ограничения, включващ няколкостотин фирми, включително Alibaba Group.
През август тази година пет големи китайски държавни компании преминаха доброволно през процедурата за делистване. Петролни и нефтохимически компании PetroChina Co., China Petroleum & Chemical Corp., Sinopec Shanghai Petrochemical Co., China Life Insurance Co. и производителя на алуминий Aluminium Corp. на Китай. Вероятно са предпочели да не чакат принудителното експулсиране по новите правила, въпреки че китайските власти твърдяха, че всички напуснали компании стриктно спазват всички изисквания и норми и се ръководят от други съображения.
Подобно решение обаче дойде много добре за Пекин.
През последните няколко години градът се бори с прекомерната международна експанзия на бизнеса си, смятайки, че не обръща достатъчно внимание на интересите на родината си и развитието на националната икономика. В края на 2020 г. тази борба навлезе в остра фаза. Една от най-шумните му прояви бяха репресиите срещу дигиталните компании. Главната сред тях, Alibaba Group, беше изправена пред многобройни проверки, беше обвинена в нелоялни практики и неспазване на регулациите, плати глоба в размер на няколко милиарда долара, а нейният финтех филиал Ant Group получи забрана за планирано IPO на Запад.
Натиск е оказан и върху най-големия китайски таксиметров агрегатор Didi. Миналата година компанията проведе IPO на NYSE, пренебрегвайки предупрежденията на националните регулатори. Те бяха загрижени за възможното изтичане на данни на 390 милиона клиенти. Компанията беше щателно проверена и дори временно й беше забранено да привлича нови потребители – приложението Didi беше недостъпно за изтегляне няколко дни. След кратък опит компанията реши сама да напусне борсата, където влезе само няколко месеца по-рано, чрез процедурата за делистване. Сега хартията Didi може да се купи само на извънборсовия пазар в САЩ, агрегаторът планира да влезе на фондовата борса в Хонконг.
Намерен е заместител
И не е сам в намерението си. Още през 2021 г. най-големите застрахователи започнаха да предлагат на клиентите да обмислят варианта за замяна на западния сайт с този в Хонконг. Последният традиционно има специален статут, който му позволява, от една страна, да привлича международни инвеститори, а от друга страна, да служи като прозорец към света за компании от континентален Китай. Специалният административен район на КНР, дори след като официално се върна под юрисдикцията на Пекин, запази значителна степен на автономия, включително в икономиката, което му позволи да се превърне в един от световните финансови центрове.
Репресивният закон за националната сигурност на Китай , приет след мащабни протести преди три години, отблъсна някои инвеститори, но досега не успя да промени нещата. Хонконгската фондова борса, следвайки примера на водещите световни борси, налага строги изисквания към желаещите да извършват пласменти, включително минималното ниво на печалба и доходност. В същото време китайските власти го смятат за свои и не пречат на емитентите.
Ако през 2021 г. инвестиционните банки бяха ограничени до препоръки, то миналата година Хонконг стана един от световните лидери по брой IPO.
В допълнение към него, борсите на континентален Китай бяха популярни: Шанхай и Шенжен. В същото време само едно пласиране на стойност над един милиард долара се проведе в Съединените щати (отличи се инвестиционната компания TPG), докато в Китай и Хонг Конг имаше повече от 10 от тях. висока инфлация и нарастващи лихвени проценти) съвпаднаха с възстановяване за всички времена в Китай, където емитентите успяха да наберат 93,8 милиарда долара за една година, или 45 процента от глобалната сума.
Може би по-важен беше фактът, че местните банки действаха като поематели на транзакции в Китай и Хонконг. Освен CITIC и China International Capital Corp., в челната десетка по привлечени средства за годината за клиенти има четири китайски структури, чиито имена са неизвестни на широката публика. Citigroup, Goldman Sachs, Morgan Stanley и Bank of America успяха да разредят хегемонията .
CITIC организира IPO на стойност $18,6 милиарда през 2022 г.
Експертите се различават в прогнозите и не са сигурни дали сегашната тенденция ще се запази още дълго време. В края на декември настъпи леко облекчаване на отношенията между Пекин и Вашингтон. Бордът за преглед на финансовите отчети на публичните компании (PCAOB) на Съединените щати съобщи за резултатите от своя преглед на одитните доклади на китайски компании.
Делегацията на ведомството, която посети Китай, се срещна с пълното съдействие на местните власти и корпорации и получи всички необходими документи на тяхно разположение. И въпреки че резултатите от одита все още не са публикувани, новината беше приета изключително положително от участниците на пазара. Много от тях вече са уверени, че ще бъде избегнато масовото делистване съгласно новия американски закон, което означава, че не е изключено поне частично връщане на китайски компании към IPO в САЩ.
Междувременно западните банки вече започнаха да се адаптират към новите реалности и да търсят алтернативни източници на доходи в Азия.
Те бяха открити в Индия, където американските и европейските финансови институции за първи път получиха повече комисионни, отколкото в Китай, на пазара на сливания и придобивания, съседен на IPO – 231 милиона долара срещу 204 милиона долара.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
