Православната църква почита днес паметта на свети Атанасий Велики – един от най-видните богослови и радетели за чистотата на християнската вяра. Честит Атанасовден!
Роден през 295 г., на 23-годишна възраст Атанасий е ръкоположен за дякон. Пет години по-късно придобива епископски сан. Като архиепископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу бързо набиращата популярност по това време арианска ерес в християнството, която отрича Бог Отец и Иисус Христос да имат една и съща фундаментална природа и разглежда Сина като по-нисше същество от Отеца.
Позицията му допринася за обявяването на арианството за ерес на Първия Никейски събор, но му донася множество врагове и на няколко пъти е съден. Прекарва 15 от всичките си 47 години епископско служение в изгнание. Умира на 2 май 373 г. На гръцки език името му означава „безсмъртен“.
Празникът е известен като Атанасовден, а имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася.
Иди си, зимо, идвай, лято!
Празника има и антипод – Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.
Свети Атанас се смята за брат на св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан „сладки и медени“. Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят.
Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. В миналото, на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали, се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства „колко скача 3-годишен елен“.
В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и „Втора Коледа“ – защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.
В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.
На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца, да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала „побратимяване“, които се изпълнява и на Ивановден.
Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя.
Имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос“ със значение „безсмъртен“.
