През 2022 г., след пандемията, идеята за преминаване към четиридневна работна седмица придоби нов живот. Социолозите по света започнаха да се чудят как да спрат прегарянето на работниците и да помогнат на хората да възвърнат баланса между професионалния и личния живот.
Интересът към идеята нарасна от компании, служители, организации с нестопанска цел. Редица национални правителства дори обявиха финансиране за експерименти за прилагане на 32-часовата работна седмица. Противниците на инициативата обаче продължават да настояват, че работниците няма да се справят с рязко увеличаване на натоварването, производителността на труда ще падне, а стоките и услугите ще поскъпнат. Въпреки че тези рискове изглеждат реалистични, статистиката показва друго.
През есента на 2022 г. приключи първото в света мащабно изследване на влиянието на четиридневната работна седмица върху живота на една компания и нейните служители.
Това беше първият от поредица пилотни проекти, координирани от групата за застъпничество с нестопанска цел 4 Day Week Global, и засегна десетки компании по целия свят. Всеки се ангажира да тества нов работен график в рамките на шест месеца, без да намалява заплатите на служителите. Резултатите надхвърлиха очакванията на организаторите. Нито една от 33-те участващи фирми, от верига ресторанти в югозападната част на САЩ до климатична неправителствена организация в Дъблин, не беше готова да се върне към обичайната петдневна работна седмица.
Данните, публикувани през ноември 2022 г. и представени на икономическия форум в Давос през януари 2023 г., показват не само подобряване на физическото и емоционалното състояние на служителите, но и повишаване на тяхната производителност, намаляване на отсъствията от работа и текучеството на персонала. Служителите започнаха да се връщат в офиса с удоволствие и по-често отказват дистанционна работа. Всичко това беше отразено в приходите на компаниите – приходите нарастваха всеки месец. В края на експеримента една четвърт от служителите признаха, че никакво увеличение на заплатите не може да ги върне към традиционния работен график.
Няма връщане назад
Социолозите са единодушни в мнението си, че подобна промяна в графика може да има положително въздействие върху обществото и индивидуалното благосъстояние, върху икономиката и дори върху климата. Учените говорят за опасностите от дългия работен ден за човешкото здраве от няколко десетилетия, а през 2016 г. Световната здравна организация (СЗО) и Международната организация на труда (МОТ) установиха, че извънредният труд е причинил смъртта на 745 хиляди души. Всички те са починали в резултат на инсулт или от последиците от исхемична болест на сърцето.
745 000 души са починали през 2016 г. от заболявания, свързани с преумора.
В допълнение, с разпространението на Интернет – особено електронната поща и месинджърите – хората са по-склонни да се занимават с работни проблеми след работно време. През 2012 г. американската компания Good Technology установява, че 80 на сто от нейните служители продължават да работят извън офиса. Например проверяват служебната поща веднага след като се събудят.
Съвременният ритъм на живот в развитите икономики кара хората да се чувстват задължени постоянно да поддържат връзка, а пандемията напълно изтри границите между работата и личния живот и продължителността на работната смяна за мнозина вече е практически неограничена.
Не е изненадващо, че в такива условия икономически активното население изпитва повишени нива на стрес и прегаряне на работното място. Проучване на WerkLabs сред 1500 американци показва, че само 47 процента от тях смятат графика си за приемлив. От останалата част от анкетираните 96 на сто са признали, че мечтаят за по-гъвкави условия на труд.
Светът вече познава десетки успешни експерименти за намаляване на работната седмица. Събраните данни показват, че промяната на графика не само има положително въздействие върху здравето и благосъстоянието на служителите, но също така носи финансови ползи за работодателите – дори без намаляване на заплатите на персонала.
По-специално, такива резултати бяха показани от опити в няколко скандинавски страни.
В Швеция идеята за преминаване към по-кратък работен ден се обсъжда от 20 век, а през 2015 г. е завършен най-нашумелият проект в страната. 80 медицински сестри, работещи в старчески дом в Гьотеборг, работели по 6 часа на ден ден в продължение на две години като част от контролиран експеримент. Шведските власти съобщават за значително въздействие на по-краткото работно време върху нивата на умора и стрес на служителите, количеството и качеството на съня и баланса между професионалния и личния живот. Два експеримента с намалено работно време във финландските общини между 1996 г. и 1998 г. дават подобни резултати.
Най-голямото тестване на четиридневния период на държавно ниво е проектът на исландските власти, в който са участвали 2,5 хиляди служители на държавни институции – от полицейски участъци до всички същите домове за възрастни хора. Проучването е продължило 4 години – от 2015 до 2019 г.
Британският изследователски център Autonomy нарече проекта „зашеметяващ успех“ – според резултатите от експеримента участниците съобщиха за намаляване на нивата на стрес и цялостно подобряване на благосъстоянието.
Тестът беше широко обсъждан по света и защото резултатите от него показаха запазване, а в някои случаи и повишаване на производителността на служителите, както и липсата на спад в доходите на работодателя. След публикуването на резултатите от експеримента през 2019 г. той продължи и през следващите две години исландските синдикати спечелиха правото да променят обичайния си график за почти 90 процента от работещите граждани. Подобни изследвания са проведени в Япония, Корея, Франция, Великобритания и редица други държави и всяко от тях е довело до еднакво положителни резултати.
86% от исландските работници имат намалена работна седмица или имат право да поискат това от работодателя.
В допълнение към правителствените експерименти, корпоративните инициативи също завършиха с успех. През 2019 г. японското подразделение на Microsoft обяви петък за почивен ден и също така ограничи работните срещи до 30 минути. В резултат на експеримента компанията регистрира 40 процента увеличение на производителността на труда. В допълнение, иновацията позволи на корпорацията да спести офис ресурси и електроенергия – броят на отпечатаните страници намаля с 58,7%, а потреблението на енергия спадна с 23%.
Като работят по-малко, хората не само използват по-малко електричество, но и пътуват до работа по-рядко и следователно използват по-малко „неекологичен“ транспорт. Всичко това е от голямо значение за околната среда – връзката между намаленото работно време и намаляването на вредните въглеродни емисии в атмосферата е доказана на практика.
Проучване, провеждано в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в продължение на 37 години, показва положителна връзка между броя на работните часове на населението и количеството емисии на CO2. Подобни резултати са описани в работата на американски учени, които са изследвали връзката между продължителността на работната смяна и емисиите на домакинствата през 2007-2013 г.
Уникален подход
Експериментът на организацията 4 Day Week Global се отличава с факта, че е осъществен с всеобхватната подкрепа на учени от няколко големи западни университета едновременно – Бостънския колеж, Университетския колеж в Дъблин и Кеймбриджкия университет. Общо 33 компании и организации от САЩ, Ирландия и Австралия с общ персонал от 969 служители взеха участие в четиридневното изпитание.
Предимно малки предприятия (от 10 до малко над 400 служители) с доста млад персонал се съгласяват на експеримента. Близо половината от служителите, включени в проучването, са под 35 години, 30 процента са на възраст между 35 и 44 години, а около 20 процента са на 45 или повече години.
Експериментът се състои от два кръга. Първият тест започва в началото на февруари 2022 г., вторият на 1 април. Всички компании преминават през двумесечно предварително обучение за промяна на графика. Служителите присъстват на семинари и общуват с ментори. В доклад, публикуван през ноември, изследователският екип подчертава, че самите те са произвели резултатите и не са получили никакво финансиране от 4 Day Week Global.
Учените са направили изводи въз основа на административните данни на компаниите и резултатите от анкети сред служителите. Всички фирми предоставиха месечни данни по няколко показателя – доходи, отсъствия, съкращения, наемане на нови служители и потребление на енергия, плюс два допълнителни индикатора за избор. Важен аспект от методологията на изследването беше пълната конфиденциалност на проучванията на персонала – работодателите нямаха достъп до тези данни.
Хармония и баланс
В резултат на експеримента учените регистрираха подобрение в десетки показатели, от производителността на труда до благосъстоянието на персонала. Служителите оцениха опита си от преминаването към по-кратка работна седмица с цели 9 от 10 (където 0 е силно отрицателно, а 10 е силно положително).
9 от 10 точки участниците в експеримента оцениха прехода към четиридневен
Служителите на участващите компании са забелязали, че работният им ден е станал много по-продуктивен и те по-добре се справят със задълженията си. Повече от половината от анкетираните казват, че темпото им на работа се е увеличило, като никой не съобщава за увеличаване на интензивността на работа.
Важно е да се отбележи, че експериментът е проведен в периода след пандемията, когато служители на предприятия по целия свят са изправени пред безпрецедентни нива на прегаряне, стрес и умора. Съкращаването на работната седмица значително повишава здравето и благосъстоянието на работниците, които в края на проучването съобщават, че изпитват много по-малко стрес и са по-издръжливи както емоционално, така и физически. „Това силно подсказва, че четиридневната работна седмица има потенциала да намали разходите, свързани със здравеопазването“, казаха изследователите.
Служителите прекарват по-голямата част от допълнителното свободно време в почивка (4,9 часа на ден), а останалото време е посветено на домакинска работа и грижи за близки (3,5 часа) и грижа за себе си (2,6 часа).
В резултат на това те имат по-малко конфликти в семейството и работния екип и успяха да изградят по-здравословен баланс между работата и личния живот. За тях стана по-лесно да съчетават работата с домакинските задължения и грижите за близките – делът на работниците, които биха искали да отделят повече време за грижите за децата, е почти наполовина.
Двудневните уикенди вече не работят. В много страни работната седмица, установена през 1938 г., остава, но не съответства на съвременния живот. Много е важно за благосъстоянието на хората, които имат работа, структурата на работната им седмица да бъде преразгледана.
Причината за подобряването на здравословните показатели учените смятат, че е промяна в количеството физическа активност и сън. Участниците в изпитването започнаха да спортуват повече: честотата на тренировките се увеличи от 2,53 на 2,72 пъти седмично, а продължителността се увеличи с 6 минути наведнъж и с 24 минути на седмица. Средно служителите на компаниите, които преминаха на четири дни, започнаха да отделят 172 минути на седмица за упражнения, което е в съответствие с препоръките на СЗО .
172 минути на седмица участниците в изпитването започнаха да харчат за спорт, което е в съответствие с препоръките на СЗО.
Разпространението на безсъние и други проблеми със съня е намаляло значително. Делът на работниците, които спят по-малко от 7 часа на нощ, е намалял от 41% на 35%. Спокойно може да се каже, че участниците в експеримента започнали да се чувстват по-щастливи – средният резултат за удовлетвореност от живота се увеличил от 6,64 на 7,53 точки по 10-степенна скала.
В края на експеримента 97 процента от участниците казаха, че биха искали да продължат да работят по новия график. Много от тях добавиха, че биха поискали повишение, ако бъдат помолени да се върнат към петдневния срок. 42 на сто заявяват, че искат увеличение на заплатите с поне 26-50 на сто, а 13 на сто от анкетираните ще искат увеличение на заплатите 1,5 пъти. Други 13 процента подчертават, че никакви пари не биха ги накарали да се върнат към 40-часовата работна седмица.
Само цифри
Ръководството на компаниите оцени опита от преминаването към по-кратка работна седмица не по-малко положително от персонала – на 9 точки от 10. Успехът на експеримента се доказва, на първо място, от значителното увеличение на приходите на участващи компании. Средно 20-те компании, предоставили достатъчно данни за анализ, са имали 8 процента увеличение на приходите в хода на изпитването – приходите им се увеличават с повече от един процентен пункт всеки месец.
В сравнение със същия период на 2021 г. изследователите отчитат увеличение на средните приходи от над 30 процента. Докладът обаче не предоставя данни за показателите преди пандемията и не е ясно дали впечатляващите темпове на растеж през 2022 г. се обясняват с нещо друго, например ниския базов ефект от 2021 г., когато икономиките на страните все още не са се възстановили от ефектите на блокировките.
С 8% средно приходите на компаниите се увеличават за 6 месеца от експеримента.
Ръководството на компаниите отбеляза ръста на производителността на служителите, оценявайки влиянието на четиридневната работа върху този аспект със средно 7,7 точки от 10. Служителите станаха по-дисциплинирани и ангажирани, броят на съкращенията намаля. Компаниите започнаха не само да губят по-малко работници, но и да увеличават персонала – средно сред 18-те компании, предоставили данни по този показател, наемането се е увеличило с 12 процента по време на теста. Освен това персоналът на компанията стана по-склонен да работи от офиса – средно служителите започнаха да работят дистанционно 3,4 дни в седмицата вместо 3,7 дни.
Проучване, стартирано от 4 Day Week Global, потвърди положителното въздействие на по-кратката работна седмица върху нивата на замърсяване. Общото време за пътуване от вкъщи до работа през работната седмица е намалено с час, а процентът на служителите, които са пътували до офиса с кола, е намалял с 4 процента.
Определено сме свидетели на много по-високо ниво на ангажираност на персонала – по-високо, отколкото някога сме виждали. За нас беше по-лесно да задържаме служители, а наемането също стана по-бързо и по-лесно. Тези три фактора са може би най-важните за цялостното ни представяне.
След приключването на теста през септември Kickstarter решава да премине на четиридневна работна седмица за постоянно. Служителите били много ентусиазирани от прехода към новия график. Собственикът признава, че му е било много по-лесно като ръководител да се справя с някои задачи след тридневна почивка.
„Ползите са много значителни и надвишават малкото усилие, необходимо за прилагане на тези промени“, заключва Леланд.
Превод и редакция: TRENDY NEWS