Световният ден за борба с проказа се отбелязва от 1954 г. през четвъртата неделя на януари по инициатива на френския писател и общественик Раул Фолро /1903-1977/, основател на фондация за борба с проказата.
Проказата вече достатъчно добре изучена. Известно е, че заболяването не се предава при прост контакт с болните, както и не винаги води до смърт. В Средновековна Европа обаче от проказата се бояли повече, отколкото днешните хора се страхуват от заразяването със СПИН или заболяването от рак.
Първите споменавания за болестта се срещат на писмени паметници, отнасящи се към XV–X век пр.Хр. Много е вероятно в древността да са бъркали проказата с други кожни заболявания, например с псориазиса.
Проказата внушавала страх и отвращение, защото била нелечима и почти във всички случаи водела до инвалидност и смърт. Именно това става основа за предразсъдъците и дискриминационното отношение към болните.
Известните по онова време практики за лекуване, като пускане на кръв и прочистване на стомаха, в случая просто били безсилни.
Пикът в заболеваемостта от проказа се пада в периода между XII и XIV век, когато инфекцията поразява хора практически от всички страни в Европа.
Съдбата на всички заболели била на практика една и съща – били гонени от селищата, изолирани и ги смятали за „проклети“. Болните се лишавали от всякакви социални права, забранявало им се да посещават църкви, пазарища и панаири, забранено им било да се мият в течаща вода или да пият от нея, да докосват чужди вещи, да се хранят близо до други хора, или даже да говорят с незаразен човек, ако не застанат срещу вятъра.
Разболяването на един от съпрузите се смятало за достатъчно основание за развод. При поява на признаци за проказа човекът бил опяван в църква като мъртъв, даже му правели символично погребение, след което болният обличал специална дреха – огромно покривало с качулка. Прокажените трябвало да предупреждават за появяването си с помощта на рог, звънци или като викат „Нечист, нечист!“.
Малко облекчение в живота на болните настъпва, когато се появяват първите лепрозории. Лепрозориите се наричали места, където живеели заболели от проказа. Най-често тия места се намирали близо до някой манастир.
В края на XVI век проказата изчезва от повечето европейски страни. И до сега не е ясно каква е причината за рязкото спадане на заболелите. Мнозина смятат, че проказата изчезва заради чумните епидемии, при които първи жертви стават именно болните от лепра.
За кратко се наблюдава нов пик в заболеваемостта, предизвикан от разцвета на търговия с роби при овладяването на Новия свят. Днес лепрата се среща в страните от Африка, Азия и Южна Америка. В Америка болните се лекуват амбулаторно, но на други места са организирани лепрозории.
Герхард Хансен и Раул Фолеро
В историята на тази болест двама човека изиграват важна роля. Герхард Хансен, норвежки лекар, открива през 1873 година причинителят на лепрата. Той съобщава за това, че открил наличие на Mycobacterium leprae в тъкани от всички изследвани болни, но тъй като не разпознал причинителя като бактерия, получава от колегите си съвсем минимална подкрепа. По-късно става ясно, че микробактериите на лепрата са близки по свойства до туберкулозните, но не могат да растат в изкуствени хранителни среди, което пък прави трудно изучаването на проказата.
Раул Фолеро пък е наричан „Свети Франциск на XX век“ заради това, че се посвещава с всички сили на борбата с проказата и с дискриминацията спрямо хората, заболели от нея. Френският поет, журналист и писател основава през 1948 година Орден на милосърдието, а през 1966 година – Федерация на европейските противолепрозни асоциации.
Благодарение именно на Фолеро от 1953 година насам 30 януари се отбелязва като Световен ден в помощ на болните от проказа.
Известни са случаи, когато лекари са се заразявали сами с проказа, за да изучат закономерностите в развитието на страшната болест. Известно е, че в средата на XIX век Даниел Корнелиус Даниелсен в продължение на 15 години провеждал експерименти върху себе си, инфектирайки се с кръв и гной от прокажени. Самият той обаче не успява да се зарази.
Въпреки предразсъдъците
Проказата не се предава с просто докосване със заразен и изобщо не винаги е смъртоносна. Едва 10 % от хората, изложени на опасност от заразяване, действително се разболяват. Голяма част от хората разполагат с необходимото ниво на имунна защита, която ги пази от причинителя на проказата.
Заразяването става най-често при продължителен пряк кожен контакт със заразен, и по-рядко при вдишване на бактериите. Има теория, според която клинически възприемчиви към лепрата са само 30% от хората и че заболяването има генетично обоснован характер. Някои аспекти на заболяването все още не са ясни за учените. Известни са два основни типа проказа:
Тифната болест на Мери – Как една жена предизвика епидемия и зарази 500 души (СНИМКИ)
Лепроматозната форма поразява кожата, където става размножаването на микробактериите. Предизвиква образуването на възли, наричани лепроми. Постепенно се образуват гънки и при болните се наблюдава т. нар. „лъвска муцуна“. При разпадането на лепромите се деформира носа, започват да се „губят“ фаланги на пръстите. Това е най-тежката и злокачествена форма на заболяването.
Туберкулоидната форма поразява основно кожата, периферната нервна система, понякога и вътрешните органи. Образованията на кожата са нечувствителни, асиметрични, с червено кафяв цвят. Туберкулоидната лепра е 40 пъти по-малко заразна от лепрозната форма.
За да се диагностицира с точност вида и формата на болестта винаги се извършват хистологични и бактериологични изследвания.
Лечение и лична профилактика
През 50-те години на ХХ век за лечение се използват сулфонови препарати. Прилагането им гарантира излекуване в рамките на 2 до 8 години. В наши дни медицината има далеч по-ефикасни препарати за лечение на лепрата. При навременна диагностика болестта се лекува напълно. И все пак, лечението продължава средно около 3 години.
Профилактиката спрямо проказата е много елементарна – спазването на основните хигиенни изисквания е напълно достатъчно. По думите на самия Герхард Хансен, чистотата и сапунът са основните врагове на проказата.
В наши дни лепрата не се води като масово заболяване. По данни на Световната здравна организация обаче, в света около 11 милиона страдат от проказа. И макар проблемът със смъртността и разпространението да е овладян, все пак не бива да се забравя за болестта. И днес все още е актуален проблемът с късната диагностика. Най-вече това се случва, защото много от лекарите забравят, че единични случаи на проказа са възможни и в най-цивилизованите кътчета на света. А късната диагностика води в 42 % от случаите до инвалидизация. При липсващо лечение пък огромна част от заболелите почиват 5-10 години след заразяването. Смъртта обаче се дължи не на проказата, а на други заболявания, които лесно се развиват в организма с отслабена имунна система.
