На повече от 5150 км североизточно от Сидни, Австралия, близо до отдалечените острови Финикс, морски биолози провеждат експедиция, под ръководството на Океанографския институт „Шмид“, за да изследват местната екосистема и начинът, по който морските местообитания са взаимосвързани.
По време на 34-дневна експедиция те се натъкват на цели два екземпляра от един от най-редките видове октоподи – Vitreledonella richardi, наричан още стъкления октопод.1
Преди тази експедицията науката разполага само с ограничен брой неясни снимки на главоногото, което затруднява неговото изучаване. А проучването на вида се извършва предимно въз основа на останки на индивиди, откривани в червата на морски хищници, пише Earthly Mission.
Стъклените октоподи, подобно на други дълбоководни океански същества, не са никак лесни за откриване, тъй като живеят на дълбочина от близо километър в океана или в така наречената афотична зона. Тя е позната и като свят на пълен мрак, тъй като едва под 1 % от слънчевата светлина достига на такава дълбочина.
Но ето че екипът на експедицията среща съществото не веднъж, а цели два пъти, и това може да се определи като доста добър късмет. Тези срещи са резултат от над 182 часа гмуркания с дистанционно управляваното подводно превозно средство SuBastian, чиито възможности за дълбочинно спускане достигат 4,5 км.
Vitreledonella richardi е открит през 1918 г., но за цялото това време човечеството узнава съвсем малко за жизнения цикъл и навиците на вида. Част от тези знание включват размерите, до които достига (около 46 см дължина), както и неговата предполагаема продължителност на живот (от 2 до 5 години).
Все пак, предишни проучвания доказват, че женските снасят стотици яйца в кухина в мантията на тялото си. Тъй като в откритите води, където живеят стъклени октоподи, почти липсват места за укрития, женските просто вземат яйцата със себе си, докато се излюпят.
Стъкленият октопод е почти напълно прозрачен, с изключение на зрителния нерв, очите и храносмилателния тракт. Смята се, че неговата прозрачност служи като камуфлаж както за хищниците, така и за собствената му плячка. Но тази впечатляваща прозрачност не е единствената характеристика, която го отличава от другите октоподи.
Повечето октоподи имат големи кръгли очи, които им осигуряват периметър на зрително поле до 180°, от всяка страна на тялото. Но стъклените октоподи имат странни цилиндрични очи. Според изследване, публикувано в Journalof the Marine Biological Association UK (JMBA), това ограничава периферното им зрение, но също така затруднява забелязването на непрозрачните очи на октопода отдолу, което го прави още по-неоткриваем.
„Океанът крие чудеса и обещания, които дори не сме си представяли, а още по-малко сме открили досега. Експедиции като тези ни учат защо трябва да увеличим усилията си за възстановяване и по-добро разбиране на морските екосистеми по целия свят – защото голямата верига от живот, която започва в океана, е от решаващо значение за човешкото здраве и благополучие”, казват учените от изследователската експедиция.
