След последните събития в Турция решихме да ви запознаем със шедьовъра на прочутия турски архитект от османския период Мимар Синан-Селимийе. Тази джамия, построена по искане на султан Селим втори, е един от най-ярките екземпляри на турско-ислямската архитектура. Прлез 2011 година джамията Селимийе в Едирне бе включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Султан Селим Втори се възказва на престола след смъртта на баща си Сюлейман Законодателя през 1566 година. Той продължава завоевателните войни на баща си и разширява още повече граничите на империята. Най-големият му успех е превземането на остров Кипър. След тази военна победа той решава да построи една джамия в слава на своите победи.
Смята най-напред да построи джамия в Истанбул, една нощ сънува как пророкът Мохаммед му препоръчва да построи джамията в Едирне. Призовава 80 годишния архитект Мимар Синан и му нарежда да започне строежа на джамията. Строежът на джамията започва през 1568 година и се открива за богослужение през 1574 година, непосредствено след смъртта на Султан Селим Втори. Мимар Синан доказва своите способности на архитект с джамиите Шехзадебашъ и Сюлеймание в Истанбул и е назован Началник на световните архитекти.
Строи джамии, ханове, тюрбета, мостове. Той е приел още като млад еничар ислямската религия и е много набожен. В отговор на изявленията на християните че Аясофия е най-големия и красив храм в света, решава да построи голяма джамия с голям централен купол. Знае че куполът на Аясофия не е много здрав и неколкократно е рухнал. Лично той води дейностите по укрепването на този купол и го заздравява с две поставени непосредствено минарета. Първите си опити за надминаване на купола на Аясофия по площ прави при строежа на джамиите Шехзадебашъ и Сюлеймание.
Той пътува заедно с османската армия по време на военните походи на султан Сюлейман Законодателя и се запознава с архитектурата на редица страни от Италия до Египет и Иран.
В колоните на джамията Сюлеймание се възползва от стила Лотус в капителите на египетските колони. Построените от Мимар Синан обекти винаги имат свои специфични черти които никога не се повтарят в друг негов обект. Това се забелязва и в архитектурата на джамията Сюлеймание. Джамията която се приема като архитектурния обект с най-голяма покрита площ, е изграден от дялан камък и обхваща площ от 2 хиляди 475 квадратни метра.
Куполът с диаметър 31 метра и 30 сантиметра е с височина 43 метра и 28 сантиметра и е поставен на големи напречни колони с ширина 6 метра стоящи върху 8 големи носещи колони. Джамията има четири минарета с три шерефа и с височина 70 метра и 89 сантиметра и дебелина 3 метра и 80 сантиметра. До шерефите на минаретата откъм входа се достига по общо стълбище докато до шерефите на другите две минарета се достига по отделни стълбища. Това позволява на трима имама да излизат едновременно на различните шерефи на едно минаре.
Джамията е украсена с мрамор, далян камък, изнишки гланциран фаянс, дърворезба и седефени инкрустации.
Дворът на джамията е подготвен като парк за разходки и тук се намират и кафенета за почивка. Минберът на джамията, изработен от мрамор, представлява един шедьовър на турската ислямска архитектура. Той е украсен с прекрасни фрески. За разлика от по-късните представители на Ренесанса, Леонардо Да Винчи и Микеланджел, за които всичко трябва да е великобепно, Мимар Синан предпочита да остави в джамията един малък недостатък.
Куполът на Селимийе е висок 43 метра и е с диаметър 32 метра и по този начин той изпреварва купола на Аясофия. Куполът е разположен върху осмоъгълна носеща конструкция която осигурява по-голяма здравина и издръжливост. Една друга особеност на джамията е простотата на вътрешна и външна декорация, която обаче съчетава синхрона с красивото. Със своите четири минарета, джамията Селимийе в Едирне и днес продължава да предизвиква възхита.
Селимийе властва над град Едирне и е неговият най-важен символ. Ежегодно той е посещаван от десетки хиляди туристи от чужбина които искат да опознаят този архитектурен шедьовър на Мимар Синан.
