Плаващо футболно игрище превръща в туристическа забележителност малко рибарско селище в Тайланд. То е достъпно само по вода и няма условия за най-популярния спорт. Изход намерили местни младежи, вдъхновени от Световното първенство по футбол през далечната 1986 г.
Първоначално плаващото игрище било груба и опасна конструкция от дъски, сковани с ръждиви пирони, но това отдавна е минало. Сега селото има собствен футболен отбор, който дори спечели младежкия шампионат на Южен Тайланд, а плаващият терен фигурира във всички туристически справочници на страната.
Но нека се върнем от самото начало.
В малък, сгушен, прикрит и защитен залив в южната част на Тайланд, под сянката на огромна, почти вертикална скална скала, стотици бараки, колиби, ресторанти и къщи образуват едно най-странните селища в целия свят, на което трудно би могло да се открие еквивалент – Ко Пание. Морето тук е плитко и спокойно, което позволява на рибарите да построят къщи, които да са безопасно повдигнати над нивото на водата на дървени пръчки тип “кокилите”. Повече от 300 семейства и близо 2000 души живеят постоянно в Ko Пание – всички от тях са потомци на индонезиеца Тох Бабу и неговите семейство и приятели, които пропътували цялота разстояние от Индонезия до този божествен край на света, където решили да се заселят преди повече от 200 години.
В онези дни на чужденците не било позволено да притежават земя в Тайланд, така че Тох Бабу и две други семейства решили да заобиколят забраната, създавайки своя собствена земя. Те започнали да строят къщи на кокили в залива. През последвалите два века селището постепенно нараствало по размер и богатство. Сега тук могат да бъдат открити училище, джамия, здравен център, много малки магазини, осигуряващи всичко необходимо, няколко ресторанта и дори плаващо футболно игрище, което се е превърнало в символ на градчето.
Поради лошите условия в Индонезия много семейства обмисляли как да напуснат района и да открият по-добро място за живеене
Много семейства тръгнали в различни посоки, но си обещали, че ако някой някога намери перфектното място, на което да се заселят, то задължително трябва да се постави огромно знаме на най-високото възможно място в района, за да се открие лесно и от другите семейства. Когато Тох Бабу открива този красив и спокоен залив, той решава, че именно тук ще бъде новият дом за семейството му. Забива знамето на върха на скалата, наричайки го Ко Пание, т.е. Островът на знамето.
Животът в Ко Пание традиционно се фокусираме върху риболова, който е изхранвал всички жители, откакто градчето съществува. През последните няколко години обаче туризмът предоставя на жителите допълнителен източник на доходи. Понастоящем половината от местните жители работят в сферата туристическата индустрия, но около 40% от населението все още се занимава с риболов.
В селото има мюсюлманско училище, в което сутрин се обучават, както момичета, така и момчета
Поради неформалния характер на това образование много от децата посещават по-далечни училища в Панг Нга или в Пукет. Емиграцията на младите хората от градчето се насърчава от местните, но и от властите, тъй като броят на хората, които биха могли да живеят в Ко Пание е ограничен, поради опасните метеорологични условия по време на дъждовния сезон.
Джамия, построена в изкуственото създаденото селище, се намира в непосредствена близост до къщите на хората и обслужва преобладаващо мюсюлманското население, превръщайки се във фокусна точка и място за срещи на отделните хора и общности в селището. В Ко Пание има и постоянен пазар, зареден със стоки от континенталната част на Тайланд, където се продават основни удобства като лекарства, дрехи и тоалетни принадлежности.
Отмар Хицфелд – Най-високото футболно игрище в света (СНИМКИ/ВИДЕО)
Въпреки споменатото увеличение на туризма, животът в Ко Пание все още се върти основно около рибарската индустрия, тъй като туристите посещават градчето единствено през сухия сезон на годината.
Градчето дори притежава собствено плаващо футболно игрище, което придоби огромна известност в целия свят и се превърна в символ на отдадеността, вдъхновението, любовта към футбола и мотивацията да се бориш с всичко, независимо тежките условия. Вдъхновени от Световното първенство по футбол от 1986 г., децата от градчето решават да построят футболен терен от стари парчета дърво, дъски и непотребни риболовни салове. Дървената площадка не прилича особено много на футболен терен, навсякъде има пирони и трески, но за играещите боси деца този терен е по-ценен от стадионите на всички големи и богати футболни отбори в света.
Момчетата решават да формират футболен отбор и да се състезават в Южно Тайландско училищно първенство
Местните хора от градчето решават да съберат пари и да им купят екипи и няколко чифта футболни обувки, с които да бъдат по-подготвени за надпреварата. Достигат до полуфиналите във турнира, отпадайки след драматичен двубой и загуба с 3-2. Противниковият отбор повежда с 2-0 през първото полувреме, но децата от Ко Пание не се отказват, търсейки решение на лошото представяне. Те решават да събуят обувките си и да играят боси през второто полувреме, тъй като много от тях били свикнали да играят футбол именно така. Отборът на Ко Пание успява да достигне до драматично равенство, а напрежението се засилва. В крайна сметка децата губят двубоя с 3-2 и напускат надпреварата.
Отдадеността, любовта и желанието на децата, вдъхновяват цялото градче, което било завладяно от идеята за спорта. Всички местни хора се събират и вземат решение да се построи нов терен, който да бъде далеч по-модерен, гладък и удобен за футболни мачове, въпреки че старият дървен терен остава и е особено популярен сред туристите, които посещават Ко Пание.
От 2011 г. насам Футболен клуб Ко Пани е един от най-успешните младежки футболни клубове в Южен Тайланд, а момчетата, които са построили терена през 1986 г., са вече мъже
Те имат впечатляващ рекорд за пореден брой титли от младежки първенство по футбол в Южна Тайланд, печелейки трофея през 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г.
Днес някои от 11-те играчи от оригиналния отбор все още живеят в Ко Пание и се занимават с тренировките на 3-те отбора в градчето, които са разделени в 3 различни възрастови групи. За всички тук спортът е от изключително значение и абсолютно всеки ден, в който времето не е катастрофално лошо, местните отбори се събират на тренировка точно 17:00 ч. Разбира се, ако имате желание да поиграете с тях никога никой няма да ви откаже, независимо дали говорите общ език, тъй като именно това е и магията на футбола – независимо в коя част на света се намираме, този спорт успява да обединява хората и да изгражда приятелства.
Съветваме ви, ако имате възможност да останете няколко дни в Ко Пания, а не само да посетите острова за 2-3 часа
Тук има множество бунгала и вили, в които да се настаните, срещайки безброй красиви гледки и човешки истории. Това, което най-често ще срещате обаче определено е приятелството на местните хора, които са готови да ви подадат ръка. И да поиграят с вас футбол!
