Бутан е малко кралство в Азия, притиснато между Индия и Китай. Ако сте били в Азия, няма как да не сте забелязали как държавите, някога любими на европейските и американски туристи заради запазената си култура, се превръщат в западни или полу-западни общества, в много отношения взаимстващи предимно лоши практики (увеличен брой автомобили и задръствания, стремеж към материално благополучие за сметка на духовното, замърсяване, увеличаване на преработените храни).
Притеснен от тези промени, през 1972 г. крал Джигме Синге Ванчук решава да модернизира държавата си (по това време крайно изостанала, със средновековни традиции), но по по-плавен начин и като съхрани възможно най-много от древните традиции на Бутан.
Как се измерва Брутното национално щастие?
Разбира се, измерването на Брутното национално щастие е доста субективно и според много икономисти е спорно. В самия Бутан го изчисляват на базата на показатели като устойчиво развитие, опазване на околната среда, ефективност на управлението, социална справедливост, запазване на културното наследство и духовността.
Ако всичко това ви звучи отвлечено, ето и списък с някои мерки, въведени през последните 40 години, които ще ви помогнат да си представите какво се случва в Бутан:
1. Всеки четвъртък е обявен за пешеходен ден, с което се цели намаляване на автомобилното движение, шума и замърсяването.
2. До 1999 г. в страната телевизията е забранена, за да не се повлияе местната култура от западното влияние.
3. Бутан си има специален министър на щастието.
4. По време на всяко преброяване на населението на Бутан, жителите му отговарят на въпроса „Щастливи ли сте?“. При последното преброяване 45,2% от населението са се определили като „много щастливи“, 51,6% като „щастливи“, а само 3,3% като „не много щастливи“.
5. Доскоро Бутан е имал сложна система за етикет, но в последните години тя е много опростена, например, отпада изискването при среща с краля или високопоставени лица поданиците да се покланят до земята.
6. Улиците се поддържат чисти, с цветя навсякъде.
7. Будизмът, който е основна религия в Бутан, също е една от основните причини за това бутанците да се чувстват щастливи, спокойни и в хармония. След като преди няколко години установили, че все по-малко в страната медитират, въвели задължителна медитация в училищата – по 10 минути всеки ден.
8. Осигурена е специална грижа за възрастните хора в будистките манастири.
9. Задължително се изучава английски език, преподаватели са доброволци от западни държави.
10. Повече от половината територия на страната е обявена за национален парк, за да се запази природата. Забранено е изсичането на гори, само се залесява.
11. Ловът в страната е забранен и почти всички са вегетарианци.
12. Бутанците все още носят националната си носия – кхо.
13. През 2012 г. Бутан обяви намеренията си да се превърне в първата страна в света със 100% био земеделие.
14. Любопитен факт е, че Бутан има 20 пъти по-малък Брутен вътрешен продукт, но бутанците смятат себе си за щастливи, а българите – за нещастни. Двете страни са в двата края на скалата за шастие според последните проучвания на ООН.
15. Посещението на Бутан не е сред най-лесните неща – правителството събира високи такси за влизане и престой в страната (задължително се заплащат по 250 долара на ден на човек в силен сезон, 200 долара на ден на човек в нисък сезон. Освен това се начисляват надценки за групи от под трима души). Има и годишен лимит на броя на чужденците. Целта е да се опазят културата и природата на страната от масовия туризъм.
