В сърцето на Мексико има едно доста любопитно място, неповторимо и аномално във всички връзки, наречено Zona Del Silencio – („ зона на мълчанието“). Някои откриватели го назовават – „ Порта към Вселената “. Това е очарователна зона на кръстовището на три мексикански щата Дуранго, Чихуахуа и Коауила, с центъра във Ворис де Трино (Vertice de Trino).
Релефът на региона е доста необикновен. Между ниските планини има вдлъбнатини с форма на чинии, вариращи от 100 до 1500 хектара. Те са наричани от испанците болсони. Най-голямата и най-важната котловина на Мексиканското планинско пространство – Болсън де Мапими ( Bolson de Mapimi ), граничеща със стръмни варовикови ръбове. Зоната на тишината заемала централната част.
Трябва да се каже авансово, че любознателният екскурзиант, който вижда света през обектива на фотографията или видеокамера, през днешния ден няма да открие тук никакви ефектности и образни атракции за своя фотоалбум.
Няма скелети на антични селища, руини на храмове, известните ацтекски пирамиди или геоглифи, като платото Наска, няма и специфични геоложки формирания или екзотична растителност – нищо, което би могло да притегли вниманието му. Просто парче дива, безводна пустиня, надалеч от всякаква цивилизация. И все пак мястото заслужава огромно внимание на научния свят и любознателните хора.
За да стане ясно защо в действителност става въпрос, ще изтъквам фрагмент от книгата „ Зона на мълчанието “ на американския публицист Томас Ръгълс Пинчън- младши, притежател на няколко литературни награди, нееднократен претендент за Нобелова премия за литература:
Разбира се, такива феномени, в случай че се появят, са доста сложни за инспекция, както и за опровергаване. През първите десетилетия на предишния век локалните поданици и гостуващите пасажери много постоянно получават известия за НЛО, които обикалят над Зоната и, също така, за срещи с извънземни, за които се твърди, че са се свързали, предлагайки своята помощ на пасажери, които са се изгубили или останали в зоната.
Има най-малко дузина писмени записи с подробни описания на държанието и външния тип на извънземните. Ще ни бъдат нужни няколко страници, с цел да ги преразкажем. Но не става въпрос за НЛО.
В тази пуста, пуста зона, отворена за всички ветрове и парещото слънце, по незнайна причина радиото, тв приемниците и компютрите се изключвали, часовниците спирали, а стрелката на компаса започвала да се върти случайно. В същото време в зоната имало зони с противоположни свойства, където можете да насочите антената, тъй че даже правоприемник с ниска мощ да оживее и да стартира да приема станции от другия завършек на земното кълбо, да вземем за пример от Япония или Китай “.
Целият смисъл явно е, че мистериозната зона, която пази тайните си в цялостна тишина, е един тип магнит.
Той притегля даже астероиди от небето. Навсякъде могат да се видят дребни, овъглени парчета на галактически пътешественици преди нашествието на туристи. Местните хора споделят, че метеорни потоци към момента се случват много постоянно – изключително през нощта, тъй като те са ясно забележими в черното небе със светещи чертички. Но не всички от тях доближават до зоната, изгаряйки в атмосферата.
Независими откриватели са открили,
че Зоната на мълчанието се намира в една и съща зона на географски координати с най-необичайните места и обекти на планетата, като Бермудския триъгълник, египетските пирамиди, будистките храмове в Тибет, хипотетичното място на потъналата Атлантида. И в това време е изцяло съпоставим с тях по своята загадъчност. Всички тези обекти, в това число Зоната на мълчанието, се намират северно от тропическия тропик и южно от 30-ия паралел (по-точно сред 26 и 28 градуса северна широчина и 102-106 градуса западна дължина).
Сантяго Роел Гарсия (1919-2001), мексикански политик и академик, министър на външните работи на Мексико (1976-1979), който, откакто напуснал политиката, се отдал на исторически проучвания, като много се заинтересувал от зоната. Неговите проучвания отбелязвали, че необикновените свойства на „ проклетата “ зона на мълчанието са били видяни за първи път в края на 19 век, когато група фермери, на вятъра опитващи се да обработват култури на безплодната земя, от време на време попадали под градушка от „ горещи камъни “, падащи от ясното небе.
Първият човек, който изпитал резултатите на мистериозната зона,
бил мексиканският водач Франсис Сарабия. През 1930 година той летял над пустинята, близо до границата с Тексас, и внезапно всички негови принадлежности, в това число радиокомуникацията, се сринали, а самолетът му губи надзор. Сарабия почнал да се сбогува с живота си, когато внезапно всичко се върнало в предходното положение. Всичко се присъединило – стрелките на самолета оживяли, радиокомуникацията била обновена. Той съумял да изправи самолета, летейки безвредно до местоназначението си.
Всичко, което му се е било случило, водачът разказва в детайли в отчета си, акцентирайки точните координати, което се смятало за първото споменаване на зоната. Но тогава никой не придавал изключително значение на това необичайно събитие. Всичко това било забравено до 1970 година.
През 1970 година с ракетния полигон на Съединени американски щати, „ Белите пясъци ” ( White Sands, White Sands), в щата Ню Мексико, била изстреляна балистична ракета «Атина» ( Athena, Атина).
Изстрелвайки ракетата, тя почнала ненадейно да си сменя посоката, като не доближава първичната цел. Сякаш привлечена от магнит, ракетата се срутила на земята в Зоната на мълчанието и експлодирала. НАСА търсела останките на Атина в продължение на съвсем три седмици, когато най-сетне била открита, в зоната на мълчанието.
На мястото на детонацията били докарани дузина камиони, които отстраниха освен останките на ракетата, само че и почвата от мястото на нейното рухване.
Няколко години по-късно обстановката се повторила по същия сюжет – горната степен на ракетата-носител „ Сатурн ”, която била употребена от американците в плана „ Аполо 13 ”, паднала на същото място и експлодирала.
Този път, дружно с камионите, НАСА изпратили инженери и няколкостотин военнослужещи в злощастната зона на техния комшия, като отделили цялата територия и не позволили даже локални поданици на нея. Последвала цяла изследователска експедиция, с цел да схванат какво са срещнали – естествен феномен или авансово плануван бойкот. Разбира се, в „ проклетата зона “ не били открити подземни военни бази. В непосредственост до зоната живеели фермери, отровни змии и странни жълтооки костенурки, които пълзяли по изсъхналите от жегата подутини, сред лилаво-червените кактуси.
Има и още една документирана информация
за аномалните свойства на странната зона. През 1964 година инженерът по нефт Хари Аугусто де ла Пеня е бил изпратен в региона от мексиканската петролна компания PEMEX, с цел да изследва региона за рандеман на черно злато. Докато провеждал геофизично изследване покрай хълма Сан Игнасио, инженерът открил, че не може да влезе в контакт с радиото.
Решавайки, че устройството е развалено, той се върнал в базата, с цел да го поправи. Но радиото още веднъж проработило, като че ли нищо не му се е било случило. На идващия ден обстановката се повторила. Ла Пеня се опитал да разбере странното събитие и стигнал до заключението, че в този район работи „ избрана магнитна мощ, която потиска радиовълните “.
Освен това е било невероятно да се слагат идентификационни знаци в “Зоната на мълчанието “, където имало някаква особеност, защото тези области наподобява са в непрекъснато придвижване, появяващи се тук и там.
През 1975 година Историческото общество на Чихуахуа, на особено свикани семинари и конференции, създали изследователска стратегия за проучване на аномалната зона. Университетът в Гуадалахара изпратила екип от 30 учени в Зоната на мълчанието, в това число биолози, геолози и зоолози.
През 1976 година Националният институт по нуклеарна сила на Мексико изпратила там двама инженери: Рей Круз, притежател на Националната премия за учени, и Хорхе Агилера, специалист по електронни планове. Те трябвало да изследват електромагнитните талази, с цел да се опитат да схванат, за какво радиостанциите се държат несъответстващо там. Данните, получени от двамата експерти, били следните:
Фактът, че „ Зоната на мълчанието “
като магнит притегля железни предмети и астероиди, в началото било казано нагледно. Изглеждало обаче, че е тъкмо по този начин – цялата тази област с диаметър 50 км е била великански натурален магнит.
Мексиканският университет в Монклова провела проучване на локалните почвени скали, вследствие на което те разкрили високо наличие на магнетит – магнитна желязна руда със мощни магнитни свойства. Именно той най-вероятно отклонявал стрелката на компаса върху себе си, като причина за потискането на електромагнитните талази и деактивирането на навигационните и радиоустройствата. Освен това броячите на Гейгер записали високо равнище на радиация в зоната, като се оказало по-късно, заради съществуването на уран.
Непосредствено в Зоната на мълчанието мексиканското държавно управление построило лаборатория, наричайки я „ Биосфера “. Лабораторията се управлявала от Държавния институт по екология на Дуранго и е била предопределена да изследва аномалните свойства на зоната, в това число нейната неповторима флора и фауна.
Всяка година учени от разнообразни специализации от разнообразни страни по света идвали тук и провеждали взаимни проучвания в продължение на един месец. Така че “Зоната на мълчанието ” не оставало без внимание. И освен от учени.
След като придобила популярност като
“акупунктурна ” точка на планетата и фокуса на паранормалните феномени, туристи и мистици от всички краища на света се стичали тук, нетърпеливи да се срещнат с НЛО и да се свържат с извънземни цивилизации.
В научната литература неслучайно това мистериозно място от време на време се назовава „ Морето на Тетида “.
Един античен океан, кръстен на гръцката богиня Тетида, е съществувал от късния палеозой до мезозоя (от 320 до 66,5 милиона години), разделящ античните континенти Гондвана и Лавразия. Без да навлизаме в детайлности и без да навлизаме прекомерно надълбоко в историята на нашата планета, ще споменем единствено, че Мексиканският залив е остатъкът от океана Тетис.
Фактът, че сегашната суша на Южно Мексико и по-специално Зоната на тишината в миналото е била под водите на първичен океан, се потвърждава от многочислените вкаменелости на антични морски животни, които се намират в обилие по тези места. Възрастта им се пресмята на десетки или даже стотици милиони години.
Една от характерностите на зоната е извънредно мощното ултравиолетово излъчване – с 30 % по-високо от радиацията в най-горещите места на планетата. Нещо повече, тя е присъща точно за самата зона – с внезапно понижаване на силата на лъчение към нейните граници.
Жителите на село Ceballos, най-близкото до региона на селището, казвали, че най-интересните неща, които се случвали тук ставали през нощта, когато мистериозните светлини внезапно оживявали на тъмното небе. Ето по какъв начин публицист, прекарал няколко дни в зоната, разказва това събитие:
Ако считаме, че светлината не е нищо повече от един тип електромагнитни талази, тогава, евентуално тези “светлинни аномалии ” се основават на същата причина, която предизвиква аномалии в разпространяването на радиовълните. Но това са единствено догатки.
Ако преглеждаме зоната като куп астероиди, то тогава тя ще се появи пред научния свят и с още едно скъпо качество – съставът и структурата на Космоса, които могат да бъдат изследвани благодарение на овъглените фрагменти от космоса. И това не е догадка.
Широко известният в научния свят
астероид Аленде, който бил изтеглен в „ Зоната на мълчанието “, когато паднал в Чихуахуа през 1969 година, съдържал кристални структури, които са доста по-стари от възрастта на нашата слънчева система. Изследователят Луис Маеда Вилалобос заключил, че съставът на Алиенде е равностоен по възраст на Вселената. “Слънчевата ни система е на възраст към 6 милиарда години, ” споделя той, “а астероидът е на 13 милиарда години. ” (Вярно, неотдавна този принцип беше оспорен от астрофизиците.)
По един или различен метод мексиканецът Дел Силенсио не престава да пази своите секрети, задавайки на учените доста загадки, които те към момента не са в положение да разгадаят, признавайки единствено, че в тази част на планетата се случва нещо неразбираемо и загадъчно.
