След 20 години история на международните олимпиади по лингвистика България изпревари в класацията по медали САЩ, зад страната ни са също отборите на Русия, Китай, Великобритания…!
Новината отекна онлайн, след като я сподели Александър Велинов – учителят, който през тези две десетилетия неизменно е близо до отбора. А през останалото време преподава и работи в софтуерната индустрия.
Този тип състезания се провеждат вече 20 години и ето че дойде моментът, в който България се оказа в челото на класирането по медали. А според Александър Велинов успехът идва като резултат от много фактори. „Силни ученици според мен има навсякъде. Но първо трябва да ги намериш, после да ги запалиш и най-накрая да ги подготвиш за международно ниво.“
Тук е мястото и на традициите. „Защото, за да запалиш децата за това състезание, трябва да има много школи. В повечето математически и в немалко езикови гимназии в България има извънкласна работа по лингвистика.
Имаме национални семинари, състезания. Това създава обстановка, която мотивира учителите. Същото и учениците. Те оценяват възможността след това да влязат в добър университет, успехът да им послужи като препоръка.“
А, оказва се, вторият фактор, който ги мотивира най-силно, са… купоните. Създаването на нови приятелства, пътуването. Всичко това се дължи на човека, поставил основите на цялата организация – проф. Руслан Митков. Освен преподавател и учен, той е и диджей, така още от самото начало подготовката се комбинира със забавлението.
Александър се запалва по състезанията като ученик в 9-и клас в Английската гимназия в София. Вниманието му печели именно проф. Митков, който обаче скоро след това заминава да живее и работи във Великобритания.
„През 1998 г. в България изобщо нямаше състезания. Бяха тъмни години, образованието беше съвсем западнало. Събрахме се трима учители – от София, Варна и Русе, и 2-3 години сами ходехме по състезания“, спомня си днешният учител.
През 2003 г. в Боровец е организирана първата международна олимпиада. Скоро се появяват и други състезания, организирани са изборът и подготовката на националния отбор. Процесът не се е променил и досега. Има два етапа – национално състезание и олимпиада. Събират се точките, после 16-те най-добри ученици са поканени на двуседмичен лагер. Той завършва с две контролни състезания, резултатите се сумират и осмината с най-много точки се превръщат в национален отбор на България.
Постепенно става ясно, че е добре да има и постоянен ръководител на отбора, който да работи към Съюза на математиците. До момента тази отговорност се дава неизменно на нашия гост, който кара трети мандат. Отборът винаги има и втори ръководител – учителят, който е класирал най-много ученици за състезанието.
Въпреки че обикновено математиците в отбора са повече от представителите на езиковите гимназии, всяка задача на олимпиадите се решава само по пътя на логиката. Получаваш текст на непознат език, независимо дали е един по-дълъг или отделни изречения, думи и превод на познат език, в случая – български.
На базата на тези преводи учениците трябва да направят изводи за някакви явления в другия език и да преведат нови изречения, за да се види, че са разбрали.
„Обикновено се търсят явления, които ги няма в познат на решаващия език“, казва учителят. „Например в словенския има т. нар. двойствено число. В българския имаме само единствено и множествено, а там има дума и за два обекта от съответния тип. От това може да излезе една не особено трудна задача по лингвистика. За да го забележиш, не ти трябва никаква математика. Гледаш, мислиш, подчертаваш, систематизираш в таблица. И това е!“
И все пак, как така се оказахме пред държави, които ни изпреварват толкова драстично по население, икономическо развитие? „Всяка страна се отнася различно. Големият въпрос е къде има инициатор, който да бута цялата работа. Никъде по света лингвистиката не е задължителен учебен предмет – в университетите го има, но не и в средното образование. Въпросът е дали местните организатори ще успеят да направят добър подбор и да минат през цялата верига – да намерят, да запалят и да обучат учениците“.
Любопитно е, че отборът на САЩ също е организиран от българин. Дълги години начело е проф. Драгомир Радев, който, уви, почина преди няколко месеца.
