На 16 ноември 1996 г. на Общо събрание на ООН е приета Декларация за принципите на толерантността. Като член първи е залегнала дефиницията на това що е толерантност. Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на всички форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. За да има толерантност – трябва да има знания, откритост, общуване и свободата на мисълта, съвестта и убежденията.
Толерантност – това е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Толерантност – това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с културата на мира.
Можем просто да проверим дали сме толерантни помежду си – когато сме колата и закъсняваме за работа или среща, когато чакаме пред лекарските кабинети или се запознаваме с новите приятели на децата.
Дали сме само привидно любезни и тази привидна любезност дали е форма на толерантността или на най-обикновено лицемерие? Дали, когато извръщаме очи от просяците по улиците, от безпризорните деца и незабелязвайки проблемите на хората, които не могат да се справят със собствената си бедност, дали сме хора по своему толерантни и дали това не ни поставя в другата категория – на нечувствителните, нетолерантните и духовно бедните хора?
Дали отбягваме да работим с хора от малцинствата Дали когато при нас търсят работа хора с увреждания или такива в неравностойно социално положение ние ги игнорираме, за да не си създаваме допълнително главоболия и да си усложняваме излишно работата?
Нетърпимостта е противоположното на толерантността. На нетърпимостта се противодейства чрез възпитание в дух на толерантност. „Възпитанието в дух на толерантност започва с обучаването на хората на това, в какво се състоят техните общи права и свободи, за да се осигури осъществяването на тези права, и с поощрение на стремежа към защита на правата на другите. „.
Многообразието в света ни учи да сме толерантни, показва ни колко е пъстър животът и колко много и различни начини има, за да изразим себе си.
Независимо от това къде живеем, каква религия изповядваме, какво увреждане имаме, ние искаме да споделим с другите нашия свят, нашите ценности. Съпричастни и толерантни сме, ако не отблъснем този опит, ако подадем ръка за поздрав и приемем чуждото послание.
Принципи на толерантността:
- Лесно е да мразиш, трудно е да обичаш.
- Един за всички, всички за един!
- Рамките ограничават човешкия дух.
- Не издигай стени!
- Търпение, доброжелателност, разбиране.
- Не бъди безразличен!
- Обичай!
- Старай се да си искрен, добронамерен, сдържан, отстъпчив!
- Това е да бъдеш ЧОВЕК!
Какво е това толерантност?
- да проявяваме търпимост към различните;
- да зачитаме правата на всички ;
- да зачитаме мнението им;
- да проявяваме състрадание;
- да проявяваме милосърдие;
- да уважаваме човешкото достойнство;
- способност да се поставяш на мястото на другия;
- признаване на равенството между хората;
- признаване на многообразието;
- отказа да доминираш над другите;
Толерантността като качество на личността се проявява, когато приемаме различните от нас; когато приемаме човекът такъв, какъвто е, без значение неговата, етническа, верска, национална, полова или културна принадлежост!
Днес е международен ден на думата “благодаря”
За прояви на нетолерантост се считат:
- обиждаш, присмиваш се, показваш неуважение към различните от теб;
- игнориране на чуждо мнение;
- проявяваш предубеждение и предразсъдъци към хора, които не познаваш;
- етноцентризъм /зачиташ само ценностите на своята култура/;
- оскверняваш исторически и религиозни символи;
- отделяш различните в отдалечени райони за обитаване;
Как да станем толерантни ?
- взаимоопознаване
- взаимоуважение
- доброжелателност
- сдържаност
- отстъпчивост
- комуникативност
- търпимост
- хуманност
