Автор: Мина Гургова
След успешното съединение на Княжество България и Източна Румелия през 1885, се наблюдава значително напрежение на политическа основа в държавата, породено от конфликта между русофили и русофоби. Превратът на 9 август 1886 г. значително дестабилизира обстановката, довеждайки до оранизацията на контрапреврат, в последствие абдикацията на първия български княз – Александър Батенберг и поемането на властта от тричленното регентство, състоящо се от Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков, в резултат на което започва преследването на русофилските партии.
През есента на 1886, в някои български градове започват преговори между офицерите русофили за общи действия, в случай, че по време на Третото велико народно събрание, бъде преизбран Батенберг или бъде назначен някой друг неудобен за Русия кандидат. Обсъжда се възможност, за организирано от Русия въстание в България през пролетта на 1887 г.
Първите офицерски бунтове избухват през октомрви 1886 г. в Бургас и Сливен, като са съчетани с нахлуването на четата на руския капитан Николай Набоков. По-късна кулминация се случва между 16 и 19 февруари 1887 в Силистра и Русе, като това се счита за един от най-сериозните опити за промяна, от недоволните от тогавашния политически режим.
Като главен ортанизатор на действията в североизточна България, се счита Букурещкия емигрантски комитет, чиято идея е да активизира големите гарнизони в Северна България, където има голям брой офицери в опозиция с правителствената политика. Планът е да се тръгне през Търново за София, с цел да се свали регенството от власт. Силистра и Русе биват опредебени като стратегически центрове, имаще най-редовна връзка с Румъния.
Главните причини за провала са колебливите и нерешителни действия на бунтовниците, неуспешната цялостна организация, също както и липсата на обществена подкрепа.
Въпреки предпазливостта на организаторите, регенството бива известено предварително за подготвяния бунт и започва да взима мерки, което съответно принуждава преждевременното започване на действията в Силистра от страна на офицерите. С цел да се избегне арестуването на участниците в Сливенския регион, капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари бунт в града, който бързо е потушен. Кръстев бива изоставен от войниците си и разстрелян на брега на река Дунав.
Единствено началникът на Русенския гарнизон – майор Атанас Узунов и командващият 3-та пехотна бригада – подполковник Димитър Филов, решават да последват примера на капитана. На 19 февруари избухва русенският бунт, който също завършва с неуспех.
Заради от опасността за избухване на гражданска война, регенството решава да демонстрира особена твърдост при решаването на случая. Организиран е Военен съд, ръководен от правителствения пратеник майор Рачо Петров. Ръководителите на бунта биват осъдени на смърт и присъдите им биват изпълнени на 22 февруари, което слага край на разправата.
За автора:
Мина Гургова е част от СК „Спаичъ“ (Пловдив). Тя е завършила средното си образование във Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент Екзюпери“ в Пловдив. Студент по Социална и икономическа Администрация в университет ‘’ Тулуза 1 Капитол ‘’ във Франция. Има засилен интерес към психология, изкуство, политика и изучаване на езици.