Автор: Иванина Тодорова
Пантелей Търпов Киселинчев, известен също като Пандо Трендафилов Киселинчев, български скулптор, пионер на анималистичния жанр в България, революционен деец, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, и масон, е роден на 23 септември 1890 година в костурското село Косинец, Македония. Син е на известния строител и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Търпо Киселинчев. Остава сирак на двегодишна възраст. Първоначално учи в гръцкото училище в Косинец. На 13-годишна възраст, младият Пандо, още ученик в прогимназия, преживява ужасите на Илинденско-преображенското въстание, когато турската армия опожарява родното му село, а баба му и дядо му загиват пред очите му. Пандо оцелява, обаче катастрофалния край на въстанието оставя дълга следа в неговата памет.
След Междусъюзническата война, селото му попада под гръцка власт. Пандо е принуден да се преустанови. Още от дете, младият Пандо показва забележителен афинитет към изкуството. Именно този талант Пандо започва да развива след пристигането му в София. Участва в изработването на декорацията на катедралата Александър Невски и Синодалната палата под ръководството на брат си Лазар. Препитава се с каменоделска работа и едновременно учи в Художествено-индустриалното училище, днес Националната художествена академия в София, под ръководството на Жеко Спиридонов. За кратко прекъсва обучението си, за да се включи в четите на ВМОРО заедно със своите братя, Лазар Киселинчев и Георги Киселинчев. По време на Балканската война участва Костурската съединена част в Македоно-одринското опълчение, което спомага напредващите съюзнически войски чрез диверсионни и саботационни дейности в тила на турската армия. След войната се завръща в София, където през 1915 гоина завършва Художествено-индустриалното училище. Участва в Първата световна война заедно с писателя Чудомир, като е мобилизиран на фронта при Дойран като редник в 9. рота на 61. пехотен полк. Демобилизиран е през 1917 година и задно с редица други художници организира благотворителна изложба в полза на Българския червен кръст във Военния клуб в София. След изложбата е назначен на поста скулптор при армията в „Секция издирване и украсяване военни гробове,“ който заема до края на войната. През 1920 година заедно с видния български художник, график и живописец Петър Морозов, основава Дружеството на независимите художници. На 21 декември 1923 година заедно с 51 други български учени основава Македонския научен институт в София. След специализацията си основава свое ателие в София.
Творчеството на Пандо Киселинчев е повлияно както от български фолклорни и битови мотиви, като цикъла за Крали Марко, така и от анималистичния стил на немските скулптори Отто Реегел и Аугуст Гаул, с чието творчество той се запознава по време на своята специализация в Берлин между 1922 и 1924 година. Пандо използва редица медиуми за изработването изкуство, включително дърво, мрамор, бронз, бетон и др. Пандо участва в първата си изложба още като ученик през 1914 година. През 1926 година участва в Общата българска художествена изложба в Прага. Негови товрби се излагат и на Международната художествена изложба в Париж през 1938 година. Член е на Дружеството „Съвременно изкуство“, дружеството „Независими художници“ и Съюза на българските художници, на които е съосновател. Публикува „Художествени заняти“ във в. „Строител“ през 1924 година и е сътрудник във в. „Стожер.“
Неговото творчество се характеризира с изключителния им реализъм, прецизност на животинската анатомия, пластичността на техниката му и движението в неговите скулптори. Негови скулптури се помещават в редица български градини и паркове, както и в художествени галерии в България, Гърция, Сърбия и Германия. Изявява се в Берлин, Прага, Атина и др. Някои от забележителните му творби включват „Камили“ (1919), „Мечки“ (1926), „Пингвини“ (1936), „Слончета“ (1936), „Бизон“ (1937), „Мече семейство“ (1939), „Слонка със слонче“ (1943)“, бюст-паметниците на Адам Мицкевич, Благой Касабов и Димитър Благоев, както и паметника на незнайния македонски четник в Горна Джумая (дн. Благоевград) и много други.
По време на Втората световна война Пандо е част от правителствена делегация на Костурското братство в Югозападна Македония, чиято цел е изготвянето на доклад за настоящето състояние на българския народ под гръцка власт. Делегацията е посрещната с огромен ентусиазъм, като е посрещната в Лерин на 24 май 1941 година с огромна българска манифестация. Изготвеният доклар предлага на правителството да бъдат изпратени българи-преводачи при военните коменданства, да се назначат български кметове в българските села, да бъде създадена българска милиция, да се разпространи циркулацията на български вестници и книги и да бъде създаден егейски комитет в Битоля, който да комуникира с българските власти. Неговот ателие изгаря след бомбардировките на София през 1944 година. Въпреки това Пандо продължава своята дейност и под новия комунистически режим в България. Умира на 18 декември 1990 в София.
За автора:
Иванина Тодорова е част от СК „Спаичъ“. Тя е завършила НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“ с изучаване на древни езици, литература и история. Има интерес към историята, литературата, езиците и изкуството. Занимава се с писателска дейност в областта на прозата. Следва специалност „Право“ в Софийски университет.