Автор: Никол Симеонова / Снимка: Agence France Presse (AFP) Auteursrechthebbende
На днешната дата преди 74 години, на 10 февруари 1947, е подписан Парижкият мирен договор. Договор, който е следствие от Втората световна война, разделящ държавите на победители и потърпевши.
Той не може да се нарича ,,катастрофа“ за България както Букурещкият договор от 1913 след Междусъюзническата и Ньойският мирен договор 1919 след Първата световна война. Защо?
Сякаш взели си поука от Първата световна война, че победените искат възмездие, този път държавите-победителки (от Антихитлеристката коалиция) решават да се чуе позицията на засегналите. Над 20 държави решават съдбата на петте съюзници на фашистка Германия- Италия, Финландия, Румъния, Унгария и България. В столицата на Франция, Париж, се състои от 9 юли до 15 октомври мирна конференция.
Представител на българската делегация е председателят от Народното събрание Васил Коларов. Тъй като владеел френски, той се изказва директно по френското радио и представя българската кауза. Няколкократно са представени и антифашистките действия на България след 9 септември 1944, а именно- след подписването на Московското примирие на 28 октомври българската държава официално преминава от страната на Съюзниците. Така от декември 1944 до май 1945 българските войски се сражават срещу Третия Райх, участвайки в освобождението на Северна Югославия и навлизайки в южна Унгария и източна Австрия.
Въпреки подчертаването на българското участие в антифашистките битки, България не е призната за ,,съвоюваща“ страна. Отчетен е броя на жертвите, загинали в битките срещу Вермахта, и приносът за окончателния разгром на нацистка Германия. Това оказва роля заедно и с геополитическите интереси на Съюзниците, които съхраняват териториалната цялост на българската държава след Втората световна война. България е единствената държава от загубилата коалиция, която не губи територии от преди войната, а дори печели благодарение на Крайовската спогодба (септември 1940) -присъединяването на Южна Добруджа.
На 10 февруари 1947 година е подписан Парижкия мирен договор, който налага рестрикции на бившите съюзници и сателити на Третия Райх- териториални, политически, военни и икономически разпоредби и разпоредби относно репарациите. Подписа си слага от българска страна тогавашният министър на външните работи Кимон Георгиев, както и Александър Оббов и Трайчо Костов. 5 гласа (СССР, беларуска, украинска, чехословашка и югославска делегация) са на страната на България, които я подкрепят и държат за по-малко ограничения срещу 12 гласа(САЩ, Великобритания и др.). Българската държава е принудена да върне територии и да възстанови границите си, както е била до 1 януари 1941, преди подписването на Тристранния пакт с държавите от Оста- губи беломорска Тракия и Македония.
Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено заради интереса на Гърция, подкрепяна от Великобритания, към нея. Съкратени са български въоръжени сили– военна клауза. Българската войска е намалена до 65 хиляди души, военновъздушни сили с до 70 бойни самолета, военноморския флот до 3500 души. България е заставена да демилитаризира южната си граница с Гърция. Наложени са и репарации от порядъка на 70 млн. долара, които българската държава трябва да върне в срок от 8 години на Югославия и Гърция, по- конкретно 25 милиона на Югославия и 45 милиона на Гърция. По- късно Югославия опрощава дълговете на българската страна заради преговорите за създаване на федерации между двете държави.
Подписването на Парижкия мирен договор лишава Запада да налага политически натиск над България. Въпреки всички положени усилия, българската държава остава в международна изолация и попада в съветска сфера на влияние. Вследствие на 4 декември 1947 година се налага Димитровската конституция, която слага край на многопартийност в българската държава и въвежда еднокамерно Народно събрание.
Парижкият мирен договор разделя света на два полюса, на Изток и Запад.
За автора:
Никол Росенова Симеонова е част от СК „Спаичъ“ (София). Тя е родена в гр. София. Завършва основното си образование в 38.ОУ ,,Васил Априлов“ и средното си образование в 73. СУ ,,Владислав Граматик“. Започва да следва във Виена икономика в Икономическия университет.
Страхотно! Браво на тази прекрасна млада дама!