Автор: Анастасия Петрова
Идеята на българската политическа мисъл от епохата на националноосвободителните борби била възстановената държава да обхваща всички територии на Балканите, населени с българи. Това имало блестящ успех през 1870 г., когато със султански ферман била учредена независима българска църковна институция – Екзархията. Приетият принцип границите на екзархийските епархии да обхващат териториите, населени преимуществено с българи християни, очертал българското етническо землище от Ниш до Черно море, от Охрид до устието на Дунав и от Тимок до околностите на Цариград и Солун.
Не само българите, но и европейските политици възприели тези предели не само като църковни, но и като бъдещи политически граници на България. И макар че писана национална доктрина от типа на гръцката ”Мегали идея” или сръбското ”Начертание на Гарашанин“ никога не се появила в българската политическа мисъл, идеята ”всички територии на Балканите, населени с българи, в границите на една държава” станала водещо начало за поколения български политици.“ – Божидар Димитров –„Истинската история на балканската война.
На Берлинския конгрес през 1878 канцлерът Бисмарк заявява, че Великите сили са се събрали не за да решават щастието на българите, а да осигурят мир в Европа, но българите не разглеждат нещата по този начин. Те водят непрекъсната борба с Берлинския договор, нарушавайки го тайно или явно. Съединението през 1885г. и независимостта от 1908г. са ярко доказателство за тяхната непримиримост. Близо 30 години, от поколение на поколение, се предава заветът за довършване на националното обединение. Под това се разбира основно освобождаването на Македония, останала под османска власт. Към 1903г. става ясно, че всички дипломатически или революционни методи за постигане на тази цел са изчерпани. Остава само един път – този на войната. България започва трескаво да се преоръжава, но същото прави и османската армия. За да се компенсира численото превъзходство на противника са необходими съюзници, а и е добре да бъдат привлечени твърде ревнивитве към българските действия съседи. За целта обаче трябва да бъдат направени компромиси. Прави ги правителството на Иван Евстатиев Гешов. Под руска агида той сключва на 29.02.1912г. Българо-сръбски договор, в който за пръв път от българска страна се допуска дележ на Македония. В следващия договор – българо-гръцкия няма нищо подобно. Там териториално разграничение изобщо липсва. Балканския съюз е договорен с устен българо-черногорски договор.
26.09.1912г. (стар стил) избухва дългоочакваната „Балканска война“. Ентусиазмът сред българите е огромен. С шеметни атаки напре „на нож“ противникът е разгрумен при Люлебургаз и Бунархисар (Люлебургаз – Бунархисарската операция се провежда за б денонощия на фронт 40 км и дълбочина 45 км при среден денонощен темп 7-8 км. В ръцете на Съединените армии попада всичкото изоставено от противника тежко въоръжение и военно имущество. С победата при Люлебургаз и Бунархисар българската армия фактически постига целите на войната в Източна Тракия. Турското правителство прави предложение за спиране на действията и сключване на примирие, но то се отхвърля и се заповядва продължаване на военните действия.) Никой в Европа не е очаквал, че за по-малко от месец българската армия ще достигне почти до Цариград. Атаката на последната окрепена турска линия Чаталджа, обаче се проваля.
Главното командване взема решение да се тръгне към Чаталджа без да се знае турските войски пред или зад укрепителната линия са. За 5 дни преход по кални пътища и студени есенни дни българските войски стигат до Чаталджа. Вследстие на изтощението и нередевното снабдяване храни към 28 октомври се появяват и първите заболявания от холера сред войниците.
За битката при Чаталжда настъплението на Първа и Трета армия започва в 05.00 ч. на 4 ноември. Войските настъпват под прикритието мъглата без артилерийска подготовка. два дни българските полкове се сражават отчаяно, но подложени на силен артилерийски огън и контраатакувани те не постигат успех. Загубите на Съединените армии достигат общо 17 500 души, от които 1480 убити, 1400 изчезнали, 1600 умрели от болести и рани и около 13 000 ранени. Загубите на турците от бойните действия са около 3500 души, а с тези от холерната епидемия достигат до 22 000 души. Българското главно командване е принудено да прекрати операцията и да се съгласи на преговори за спиране на военните действия.
Опитът на османската армия да премине в контранастъпление е отблъснат при Булаир и Шаркьой. Отново неочаквано за Европа, Одрин е превзет след двудневна българска атака.
10.03.1913- Подготовка на атаката на Одрин. За овладяването крепостта е разделена на 4 сектора Източен, Южен, Западен и Северозападен. Източният сектор, където трябва да стане пробивът, е разделен на Северен отдел, в който нанасят главен удар в посока на укреплението Айджийолу шест пехотни полка и един конен полк и на Южен отдел, където настъпват два пехотни полка, една дружина и единдружина и един конен отряд. В резерв на Източния сектор се отделят четири пехотни полка от 3-а и 4-а пехотна дивизия. За командир на Източния сектор, където трябва да се извърши пробивът и да се реши съдбата на крепостта е назначен генерал-майор Георги Вазов, брат на писателя Иван Вазов. В Южния сектор настъпват четири пехотни полка от 8-а пехотна тунджанска дивизия. В Западния сектор настъпва сръбската дунавска пехотна дивизия (три пехотни полка). В Северозападния сектор настъпва сръбската Тимошка пехотна дивизия (три пехотни полка) с 55-и български пехотен полк. С тези сили и средства българите имат превъзходство в пехота – 83 754 българи против 59 600 турци, в картечни роти 23,5 български роти против 10 турски и в кавалерия – 9,5 български ескадрона против 2 турски.
11.03.1913г.- Начало на офанзивата при Одрин. Главното командване заповядва в Източния сектор на 11 март да се атакува и овладее Предната позиция на Одринската крепост. В 13 часа на 11 март артилерията от всичките сектори открива мощен артилерийски огън и нанася значителни поражения на врага. Противникът също открива артилерийска стрелба. Между 22,00 и 23,30 ч. артилерийският огън в Северозападния, Западния и Южния сектори постепенно затихна.
12.03.1913г.- Пробиване на отбраната на Одрин. На 12 март, в 4,00 ч. след полунощ пехотата във всички сектори се вдига и безшумно се устремява към позициите противника. Телорезачите веднага започват да правят проходи в телените мрежи, но нетърпеливите войници се нахвърлят върху мрежата, секат я с лопатките си, дърпат с ръце коловете и я разрушават на няколко места. Роти се понасят напред към окопите на турците, които, изненадани, започват да отстъпват. Българите с вик Ура! и На нож! се насочват към укрепленията Айвазбаба и Айджийолу. Към 8.00 часа, след крайно ожесточени и кръвопролитни боеве пробивът в най-силното звено в отбраната на крепостта – Източния сектор е завършен и всички укрепления са овладени.
13.03.1913г. – Падането на Одринската крепост. В 8,20 ч. на 13 март Шукри паша, комендант на крепостта, изпраща пратеници за предаване на крепостта. конният отряд на полковник Гурко Мархолев влиза в Одрин и в укреплението Хадърлък пленява Шукри паша и го обявява от името на командващия обсадната армия за военнопленник. Предавайки сабята си генерал-лейтенант Никола Иванов, Шукри паша прошепва горчиво: Храбростта на българската армия е безподобна. Аз сега се уверих, че на вашата армия никаква крепост не може да противостои. Моля да благоволите да приемете сабята ми. В 10,00 ч, части от Българската войска тържествено под разветите си бойни знамена и звуците на бойни маршове влиза в непревземаемата крепост. Българските жители града посрещат българските войски с развети знамена и песни. Този развой на събитията принуждава високата порта да моли за мир. Такъв е сключен в Лондон на 17.05.1913г. и с него Османската империя предава на балканския съюз цялата си територия на запад от линията Мидия – Енос.
За автора:
Анастасия Петрова е част от СК „Спаичъ“ (софия). Тя учи в НГДЕК „Св. К. Кирил Философ“. Интересува се от история, философия, теология и култура.