Автор: Моника Йорданова
Генерал-лейтенант Янко Драганов е роден на 29 март 1859 г. в Тулча (Северна Добруджа).По време на Руско-турската война първоначално постъпва като доброволец в конна чета в родния си град, а по-късно се включва като опълченец в 1-ва рота на 12-а дружина на Българското опълчение. През 1880 г. завършва Одеското военно училище и е причислен към II випуск на нашето Военно училище, в пехотата.През Сръбско-българската война (1885 г.), като поручик, е началник на общия резерв (част от Северния отряд, създаден за отбрана на Северозападна България) по време на отбраната на Видин. Бил е началник и на Бреговския отряд.
В периода 1887-1908 г. последователно е командир на Трети пехотен Бдински полк (1887 г.; като капитан), на 24-и пехотен Черноморски полк (1889 г.), на юнкерската дружина във Военното училище (1895-1897 г.; подполковник), на Шести пехотен Търновски полк (1903-1905 г.; полковник) и на 2-ра бригада на Първа пехотна дивизия (1905-1908 г.).
В началото на 1912 г. е произведен в чин генерал-майор. През Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913 г.) е във военната свита на Цар Фердинанд I и е хофмаршал на Двора в главната квартира. Участва в Първата световна война като началник на Първа пехотна Софийска дивизия. В кампанията срещу Сърбия тя е включена в състава на Първа армия и води сражения при Пирот, Бела Паланка, Лесковац и др. В началото на 1916 г. дивизията е включена в състава на Трета армия, съсредоточена на румънската граница. Ген. Драганов се отличава в сраженията при Тутракан, Силистра, Сарсанлар.
Поради бавното преследване на противника след тези боеве, през септември 1916 г. по искане на германския генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен, ген. Янко Драганов е сменен. Малко преди това е повишен в чин генерал-лейтенант.
През 1917 г. е назначен за началник на Главното интендантство при Министерство на войната. След края на войната преминава в запаса.
Кавалер е на Ордена за храброст II, III и IV степен, Ордена „Св.Александър“ IV и V ст. без мечове, народния орден „За военна заслуга“ III ст. на военна лента и много други отличия.
Със съпругата си Анастасия имат четири деца – дъщеря Каменка и синове Асен, Борис и Георги.
След продължително боледуване от паркинсон, генерал Янко Драганов се самоубива на 23 ноември 1932 г. в дома си на ул. „Шейново“ № 12 в София. В съобщението за смъртта му, публикувано във вестник „Отечество“ (орган на Съюза на запасните офицери)се казва следното:
Той загина усамотен. Тази вест изненада всички. За мнозина трагичният край на генерал Драганов ще предизвика учудване. Но за нас, запасните офицери, не е първи случаят на преживян трагизъм от един бивш български пълководец. Не е първият генерал Драганов, който свършва дните си изоставен и забравен от българското общество. Не е първият генерал Драганов, чиято служба на честно изпълнен дълг да се отминава с престъпно равнодушие и без най-малък признак за наистина заслужена почит.
За автора:
Моника Йорданова е част от СК „Спаичъ“ (София). Завършила е ГПЧ ,,Ромен Ролан” Стара Загора. Интересува се от история, култура, също така в свободното си време обичам да спортува, а понякога и да рисува. Понастоящем следва специалност „Право“ в СУ.