Начинът по който Франк Лампард беше изгонен от Стамфорд Бридж, отвори отново темата за жестоката същност на Роман Абрамович. Руският олигарх уволни една от най-големите клубни легенди, без да може дори да се сбогува с играчите предварително.
Причините за такъв радикален подход от страна на Абрамович трябва да се търсят в напрегнатите отношения, които Лампард имаше с част от играчите в съблекалнята и директорът Марина Грановская през последните месеци. Лошата връзка в съблекалнята на „сините“ между треньор и част от играчите доведе до раздори, напрежение и лоша атмосфера. В същото време, Лампард „разруши“ всички мостове и влезе в открит конфликт с Грановская, която е най-близкия сътрудник на Абрамович.
Легендата на Челси просто загуби всичко, което беше спечелил. Това лято той се радваше на почти пълна автономия в работата на трансферния пазар, за да привлече само такива играчи, каквито той искаше. Лукс, с който много треньори в новата история на Челси не бяха удостоени.
Но като всяко нещо в живота, когато една врата с възможност се затвори, винаги се отваря нова. Така Челси се възползва от уволнението на Томас Тухел в ПСЖ и го привлече за нов мениджър, по-малко от ден след уволнението на Франк Лампард.
Клубът успя да си осигури специално разрешение от Футболната асоциация, за да освободи бившия треньор на ПСЖ от петдневната задължителна карантина, за да може веднага да стъпи в длъжност и да започне да работи. Нещо което беше много важно, за да не губи клубът ценно време.
Тухел по някакъв начин преодоля първото препятствие и направи своя дебют във Висшата лига срещу Уулвърхямптън, само 24 часа след подписването на договора си за 2.5 години. Ясно е, че германецът ще се нуждае от много повече от час тренировка преди мача, за да реализира всички идеи, които има, но очертанията на работата му се видяха до известна степен още срещу „вълците“.
След тежкото поражение от Лестър и пълния хаос под ръководството на Франки Лампард, Томас Тухел показа срещу Улвърхемптън, че първата му цел е да върне Челси в ролята на доминиращия отбор на терена, т.е. отборът да притежава топката. Той смени състава, а и схемата на игра. От 4-2-3-1 при Лампард към 3-4-2-1, където очевидно се фокусира върху контрола на топката с Жоржиньо и Матео Ковачич в средата и Кай Хаверц и Хаким Зиеш зад Оливие Жиру.
Тухел върна капитана Сезар Аспиликуета като централен защитник в подкрепа на Тиаго Силва и Антонио Рюдигер, който замени Курт Зума. Специалистът е известен почитател на качествата на Рюдигер, като той го искаше през това лято в ПСЖ. Рюдигер не бе особено харесван от Лампард, който не разчиташе на него и немският национал беше първа резерва на Андреас Кристенсен. С идването на Тухел обаче, Рюдигер ще получава много повече шансове и е напълно възможно да се превърне отново в основен играч на „сините“, въпреки че Зума изживява най-добрия си период в кариерата, като през първата част на сезона е най-резултатния централен защитник в шампионата.
Централната фигура в защитата на Челси, поне през този сезон, ще си остане Тиаго Силва. Тухел беше разочарован от ръководството на ПСЖ, които не предложиха нов договор на бразилеца, но сега на Стамфорд Бридж те отново имат възможност да работят заедно. За лятото е предвидена „атака“ и по Дайо Упамекано от РБ Лайпциг, но фаворит за подписа на бранителя изглежда Байерн Мюнхен, предвид клауза за откупуване от „само“ 42 млн. евро.
Цел пред Тухел е и Дейвид Алаба, който треньорът силно желае да види на Стамфорд Бридж, но и тук фаворит за подписа е друг – Реал Мадрид.
Подобно на Курт Зума, Рийс Джеймс също се озова на пейката срещу Уулсв, след като Тухел направи първия си малък експеримент, слагайки Калъм Хъдсън-Одой като десен халф-бек. Хъдсън-Одой показа добро сътрудничество на фланга с Зиеш, като през целия мач двамата тормозеха левия фланг на защитата на „вълците“. Дори треньора на гостите Нуно Еспирито Санто се принуди да направи смяна на полувремето. Той извади Раян Нури и прехвърли Нелсън Семедо като ляв бек в опит да прекъсне офанзивата на Челси от тази страна на терена.
Хъдсън-Одой е свикнал с тази по-защитна позиция в националния отбор на Англия, като през целия мач засипваше Оливие Жиру с центрирания, а също така и позволи на Хаким Зиеш да има повече свобода на движение. Експеримент, който определено има потенциал за по-нататъшно развитие. Още повече, че младия англичанин изглеждаше доволен от новата си роля.
„Имах ново футболно изживяване“, каза Хъдсън-Одой след мача с „вълците“ и добави:
„За първи път играх като халф-бек на тренировката преди мача и се чувствам добре. За мен не бе проблем да се справя с поставените ми задачи. Новата позиция ми дава нов опит. Тухел ме помоли да бъда много по-директен с топката в атака, но и по-агресивен към противниковите защитници“.
Рийс Джеймс, заедно с Мейсън Маунт, е синоним на революцията на Лампард в западен Лондон. С очакването Тухел да премести Аспиликуета в центъра на защитата, изниква въпросът, какво ще е бъдещето на Рийс Джеймс? Младият англичанин имаше някои проблеми с контузии и пропусна няколко мача преди уволнението на Лампард, като загубата от Лестър е добър пример, за това колко страдаше дефанзивната част на Челси от неговата липсва. Хъдсън-Одой е крило, но ако продължи да се справя така добре и в дефанзивен план е напълно възможно да влезе в ролята на титуляр и да измести Джеймс от състава.
Тухел е известен с афинитета си към крайните бранители, където наставникът търси освен стабилност в защита и скорост и креативност в атака. В ПСЖ той много разчиташе на Левин Курзава и Хуан Бернант от ляво, които са точно такъв тип крайни бранители. Същото беше и в Дортмунд, където Рафаел Герейро бе един от любимците му. За Бен Чилуел вероятно предстои период на адаптация, тъй като Тухел със сигурност ще има по-различни изисквания към левия бек спрямо Лампард.
Идеята на Тухел е неговите крайни бранители да играят максимално близо до крилата пред тях, което пък изтегля противниковите бекове напред , като оставя големи незащитени зони и отваря много повече възможности за центрирания и нахлувания в наказателното поле.
Ето защо, Чилуел за когото бяха платени 50 млн. евро на Лестър ще трябва да свикне с новата си много по-офанзивна позиция. При нужда Тухел би могъл да ротира защитата си много по-често с Хъдсън-Одой или с Кристиян Пулишич, ако е необходимо. Друга много важна зона за формацията на Томас Тухел е средата на терена. Срещу Улвърхемптън той заложи на Жоржиньо и Ковачич. Именно чрез хората в средата, тима на Тухел иска да запази контрола над топката, затова той иска от играчите там много динамика, която Жоржиньо може да осигури. Подобно на Рюдигер, по време на престоя си в ПСЖ, Тухел много искаше Жоржиньо на Парк де Пренс след напускането на Маурисио Сари, тъй като в негово лице виждаше халф, който покрива всичките му критерии за това как да играе с топката и как да я придвижва напред.
Ето защо е много вероятно Жоржиньо да се върне в титулярния състав на „сините“, за сметка на Мейсън Маунт. Позицията изисква играчът да организира своите съотборници и да организира атаките на тима. Жоржиньо също така много добре умее да извежда нападателите в чиста позиция. Също така обаче халфовете трябва да носят и отговорност в защита, нещо което в някаква степен липсва при бразилеца с италиански паспорт. Жоржиньо често беше критикуват, особено по времето на Сари, че няма нужните физически данни да се състезава във Висшата Лига.
Именно затова следващия много важен играч се очертава да бъде Матео Ковачич. Хърватинът е играч с по-изразени дефанзивни функции. Ковачич ще трябва да изпълнява ролята на Идриса Гей или Данило в ПСЖ, като типичния дефанзивен халф. Хубавото за Тухел е, че Н‘голо Канте се възстанови от контузия, така че той също ще бъде вкаран в употреба именно на тази позиция.
Маунт изглежда ще загуби най-много от полузащитниците, тъй като вече няма как да му бъде гарантирано титулярно място в състава, какъвто беше случаят при Лампард. Той има енергията за това, което изисква новия треньор. Особено при доброто му владеене на топката при спринт. Въпреки всичко, едва ли той ще запази същия статут, на който се радваше при Лампард.
При новата схема срещу Улвърхемптън, Жоржиньо и Ковачич направиха средно по 130 подавания от които поне 100 бяха в половината на противника. Кай Хаверц също се възползва от новия стил с по-продължително владеене на топката. Той докосна кълбото 80 пъти, направи 67 подавания, повече от който и да е друг мач като титуляр, откакто дебютира за Челси. Фокусът му беше повече в последната третина на терена, тъй като той на практика бе в ролята на втори нападател зад Оливие Жиру. Например срещу Лестър ,движението му беше предимно по-десния фланг, докато срещу „вълците“, той беше ориентиран повече в лявата половина от терена. Изглежда, че това ще бъде и идеята на Тухел – Хаверц да бъде фокусиран най-вече върху задачи в атака за в бъдеще.
Най-голямото предизвикателство пред Тухел, като че ли остава да „събуди“ Кай Хаверц и Тимо Вернер. Челси дотук не получи много от германското дуо, особено като вземем в предвид платените над 130 млн. евро през лятото за двамата. Наскоро Bild обявиха, че това е една от най-важните причини, ръководството на Челси да се спре именно на германския наставник като вариант за Мениджър.
На теория и двамата би следвало да спечелят от футбола, който Тухел налага. И двамата обичат да играят бърз и атакуващ футбол, с много вертикални подавания и непрекъснати ротации по терена. Нещо с което и двамата са свикнали от престоя им в Байер Леверкузен и РБ Лайпциг, където те изгряха на сцената за големия футбол. Тимо Вернер има само един гол за Челси във Висшата лига срещу Шефийлд Юнайтед в началото на ноември и от тогава не е вкарвал в шампионата.
Лампард прекара месеци наред в търсене на най-адекватната позиция и роля на Хаверц. От халф в центъра, през дясно крило, до плеймейкър… И на нито една от позициите Хаверц, за когото бяха платени 80 млн. евро през лятото, не успя да разгърне своя безспорен потенциал. Все пак, той сякаш показа най-добра игра в ролята си на плеймейкър, но Лампард го използва най-малко време там.
Заради него Тухел също може да играе в схема 4-2-3-1, за да даде възможност на Хаверц да играе заедно с Тимо Вернер. Има реалистична възможност дори и двамата да играят редом един до друг чрез формация 4-2-2-2, където двамата ще играят в ролята на нападатели, а зад тях ще бъдат Пулишич и Зиех. Припомняме, че основата на Тухел за играта се крепи върху притежанието на топката, високата преса и движенията с честа ротация.
Най-интересна промяна може да настъпи при Хаким Зиеш. Той може да бъде внедрен в състава с роля, каквото имаше Неймар в Париж под ръководството на Тухел. Неймар имаше абсолютната свобода, независимо от позицията си на терена при старта на мач. Той не беше активен само по левия фланг, но и често влизаше навътре към центъра на терена, където използваше своя дрибъл и добър поглед над играта, за да бъде максимално опасен за противниците на парижани. Неймар не беше класическото крило или класическия реализатор за ПСЖ. Той беше изключително ангажиран с това да създава шансове за своите съотборници в последната третина от терена.
На теория Зиеш би могъл да прави всичко това, тъй като е продукт на школата на Аякс, където намирането на пространство и извеждането на съотборници зад линията на противниковата защита са внедрени във философията на клуба. Това далеч не означава, че Тухел ще принуди Зиеш да приеме задълженията на Неймар от ПСЖ едно към едно, но той може да се превърне в едно от ключовите тактически оръжия на Челси в бъдещето и да внесе определен баланс в атаката на тима.
В момента Челси страда от липсата на централен нападател от световна класа, който да реализира създаваните положения. Тимо Вернер може да се превърне именно в това, но той прекара почти 75% от времето сина терена като ляво крило под ръководството на Лампард.
Желанието на Тухел е Челси да атакува подписа на Ерлинг Холанд, който според него се вписва идеално в тактическите му идеи. Но ако това се случи, Вернер ще бъде обречен да играе на левия фланг, макар разбирането на германецът за флангови играчи да е по-различно от класическата представа за крила. Оливие Жиру ще свърши работа поне докато Вернер не възвърне своята увереност, докато Тами Ейбрахам е под сериозна заплаха да остава твърде често извън състава. Разбира се, Томас Тухел е изправен пред широк спектър от възможности, които ще проучва в движение, с напредването на сезона.
Тухел е треньор с репутация на човек, който безкомпромисно се придържа към идеалите си. Треньор, който има ясен план за работа. Всичко, което Франк Лампард НЕ направи в Челси. Тухел имаше подобно развитие като Юрген Клоп. Той запази част от елементите на разпознаваемия „хард рок футбол“ в системата 4-3-3 на Клоп, но ги оформи според собствената си визия, като организира атаките си чрез по-продължително владеене на топката и чести ротации.
По времето прекарано в Щутгарт, като начинаещ треньор в младежките формации на клуба, Тухел преминава през две школи. Първата с тактическо съвършенство и дисциплина на Хелмут Грос. Втората с притежанието на топката в центъра и пресата, която изучава от треньорските гении Ариго Саки и Валерий Лобановски. Извън терена той е силно повлян от Херман Бадщубер, бащата на бившия защитник на Байерн Холгер. С него най-научи колко е важно да се уважават, разбират и прилагат правилните индивидуални задачи върху отделните играчи. Амбициозен, понякога арогантен в изпълненията си, но и свръхестествен по отношение на комуникацията с началниците си. В Дортмунд, а и особено в ПСЖ, той непрекъснато водеше задкулисни войни с шефовете на тима, тъй като не искаше да се отказва от личните си убеждения. Тухел обаче ще трябва да контролира тази си част от природата, защото ще работи с безскрупулния Роман Абрамович, който няма особено търпение спрямо треньорите. Само да припомним как Антонио Конте бе освободен…
През годините Тухел израсна много като треньор, който е напълно способен да трансформира отбора си, според изискванията за играта. Той настоява за притежание на топката, нещо което се превърна в негова мания. Той показва тактически иновации, чрез идеята футболистите сами да дискутират тактическите грешки в играта им и ги принуждава сами да търсят решение. По този начин, тренировките на Тухел са коренно различни от който и да било треньор. Например, на тренировка той често кара своите нападатели да действат като халфове. По този начин той иска да тества интелектуалните възможности на своите футболисти и способността им да се справят в нестандартна ситуация.
Така играчите на Челси бяха заснети да тренират с по-малки като размер топки на тренировката в петък. Целта на тези упражнения е да се подобри контрола над топката. По-късно топките с нормален размер бяха върнати на играчите, но вратите бяха по-малки, за да им бъде по-трудно да вкарват голове. Той използва и поврат, с който е работил още в Майнц и Дортмунд, като принуждава защитниците да държат тенис топки в ръцете си по време на игра, за да не държат противниците си за фланелките.
Челси е изправен пред период на тотална трансформация. Въпросът е, колко дълго ще остане Тухел на Стамфорд Бридж? Наистина ли ще успее да установи очертаната от него йерархия и ще остави ли нещо голямо и значимо зад себе си? Предстоят му ще бъде пълен с предизвикателства, а едно от тях ще бъде да предотврати това, което наскоро заяви експертът на Sky Sports Гари Невил: „Вероятно ще говорим за Томас Тухел като бивш треньор на Челси след две години“.