Снимка: Nineteenth-century painting by Philipp Foltz depicting the Athenian politician Pericles delivering his famous funeral oration in front of the Assembly.
Човешката история познава много системи на управление. Ако завъртим стрелката на часовника на историята назад и стигнем до най-древните общества, а после рязко се върнем в настоящето, през очите ни ще преминат хилядолетия от развитието на управлението на държавите, докато стигнем до днес. Преминали през империи, монархии, републики, като не веднъж в историята една система се е завръщала, но в крайна сметка сме достигнали до тук – демокрацията.
Но какво е демокрацията? Тя не винаги е била в такова привлекателно състояние както е днес. Можем да намерим сведения за появата на първите демокрации още по времето на ранните шумерски градове-държави[1].
Понятието „демокрация“ се появява за първи път в древногръцката политическа и философска литература. Думата произлиза от древногръцки, като се изписва „δημοκρατία“ и е словосъчетание от думите „δήμος“ (демос), която означава „народ“, а „κράτος“ (кратос) – сила. Буквалното тълкуване на термина е „народовластие“. Човечеството става свидетел на това понятие за първи път в древногръцката политическа и философска литература, като още Платон през IV век пр. н. е. противопоставя демокрацията, която той нарича „управление на управляваните“, с алтернативните системи като монархията, която той нарича „управление на един човек“, олигархията, представляваща „управление на малка група от хора“ и тимокрацията, която е „управление на хората, които притежават някакъв вид собственост“.[2]
Имаме доста доводи да вярваме, че класическата гръцка демокрация е родител на пряката демокрация. Едно от доказателствата за това е общото събрание на гражданите, в която за жалост участват малка част от гражданите.
В следващия етап на развитието на цивилизацията, а именно Средновековието, съществуват различни системи, които включват избори или събрания, но там отново право на участие има само малка част от населението. Такива системи по това време се срещат в Исландия, Венеция, Ирландия, скандинавските тингове и други. Участието отново се ограничава до определено малцинство.
Със създаването на Магна хартата в Англия, която основна цел е ограничаване правата на монарха, се създава нуждата от тамошния парламент, известен като „Парламента на Англия“. Тя изрично защитава определени права на поданиците, без значение дали са свободни или роби, и безусловно подкрепя това, което става основата на английския Хабеас корпус, защитавайки личната свобода срещу незаконно лишаване от свобода и правото на обжалване.
В късното средновековие, в същата тази Англия са приети редица права с приемането на Закон за правата. В Северна Америка мигриралите путиранти създават колонии в Нова Англия, чието управление е демократично. [3]
В модерната история е периодът на зараждането на републиките и конституционните монархии. Системи, които най-после отхвърлят деспотизмът, който е наложен върху поданика от монарха и полага основите на съвременните демокрации.
Първата демократическа конституция е на кратко просъществувалата Корсианска република. Тя бива последвана от Американската революция, и макар да не е вписана като демокрация, бащите основатели желаят да осъществят американския експеримент под два основни принципа – свобода и равенство. След това следват прочутата Френска революция, в която се заражда не само демокрацията, но и много актуални за наши дни политически движения – национализъм, либерализъм, консерватизъм и т.н. Стигаме до Наполеон, който макар да се проваля и монархията да бъде върната, тя не е толкова силна, колкото е била преди.
В края на часовника, ние бавно доближаваме нашите дни. Преди 100 години, през 20-те на XX век, демокрацията процъфтява, но Голямата депресия води до жадни за власт лица и партии, които чрез средствата на демагогията успяват да присвоят управлението и да установят диктатура.
След ВСВ идва студената война и разделението на Източния и Западния блок. Докато Западният блок започва силна демократизация, в Източния блок диктатурата остава, но не след дълго и той ще се разпадне, поради кризата през 80-те, която ще доведе до разпад на режима в страните, а по-късно до разпад на целия СССР и демократизация на бившите съветски страни.
В XXI век съвременните демокрации са делиберативна, мажоритарна, социална и либерална. Делиберативната демокрация се характеризира с дискусия, където задълбочено се разглеждат конкретни варианти и по пътя на разума се избира най-подходящия. Решението се взема чрез гласуване, но за разлика от мажоритарната тук легитимността на решението произлиза не от самото тълкуване, а от предишната публична дискусия. Мажоритарната демокрация се изразява чрез мнозинство.
Социалната демокрация има две разновидности – можем да я разглеждаме като социалистически демократизъм или като алтернатива на капитализма. При нея важно е преразпределението на социалното богатство и постигането на социалното равенство.
Либералната демокрация е основана върху класическите идеи на либерализма. При нея акцентът се поставя върху свободния пазар, предприемаческата инициатива, а ролята на държавата да се ограничи до там да бъде гарант за сигурност. Свободата има абсолютен приоритет пред равенството и солидарността, а индивидът пред общността. Изборите трябва да са свободни и честни и политическият процес трябва да се развива в условия на конкуренция и политически плурализъм. Това е най-разпространената форма на демокрация в нас и България също е част от такава. [4]
Поглеждайки назад, ние виждаме развитието на човешкото общество. Наблюдаваме как от поданици се превръщаме в граждани на правови страни.
[1] Якобсен, Торкилд, Примитивните демокрации в Древна Месопотамия (на английски), страница159
[2] Браун, Ерик, Plato’s Ethics and Politics in The Republic, Stanford Encyclopedia of Philosophy. Metaphysics Research Lab
[3] Тьоквил, Алексис, Демокрацията в Америка, страница 11
[4] Лекции на д-р Дилян Начев в курса „Политология“ проведен в СУ през зимен семестър на 2019/2020, Тема 14: Съвременни форми на демокрацията: либерална, социална, мажоритарна, делиберативна.