В свое интервю пред „Дир“ доц. Мангъров изяви позицията си по повод колективния имунитет срещу коронавируса, лимитите на болниците и д-р Стойчо Кацаров.
Ето какво каза още той преди dir.bg:
„Мога да кажа това на база факта, че броят на новооткритите е много малък при правени над 11-12 хиляди теста на ден. От последните дни процентното съотношение нови спрямо тествани е под или около 1%. Това е добре. Като цяло процентът на тези, които официално са диагностицирани за коронавирус с тест, е около 400 и няколко хиляди. Както е известно, в 80% от от случаите COVID-19 протича безсимптомно. Това би трябвало да означава, че броят на действително преболедувалите, но неустановени, е 4-5 пъти повече, някъде поне 1,6 или до 2 милиона души. Съотношението е 1:4 или 1:5. Ние се водим, че сме 7 милиона в България, но всъщност в страната има около 5,5 милиона човека. Така че, на фона на това, да има 2,4 милиона, които са преминали през вируса, и още 1.7 милиона, които са ваксинирани с поне една доза, е много добре“, коментира малкия процент новозаразени доц. Мангъров.
На въпроса дали да очакваме на есен нова вълна, доц. Мангъров отговаря: „За да се разпространява вирусът, на него му трябва население, което да не е срещал. А ние вече имаме много хора – и преболедуали, и ваксинирани. Това неминуемо ще спре разпространението. Това е естественият ход на една нова вирусна инфекция. Сега може да направим нещо елементарно, което ще ни даде ясна картина на ситуацията у нас. Трябва да положим усилия да установим каква част от населението се е срещало с вируса. Трябва ни сероепидемиологично проучване по модела, който използват социолозите преди избори. Да се направи една представителна извадка и се вземат хора от най-големите до най-малките населени места, хора от всякакви социални прослойки и да се види кой има антитела, кой го е изкарал, кой има имунен отговор. Това ще ни даде представа през каква част от населението на България е минал вирусът. Подобно изследване би отнело две-три седмици. Това може и трябва да се направи. На тази база вече може да се правят анализи, прогнози и подготовка. Иначе сега един казва едно, друг казва друго. Със сигурност наближаваме тази критична маса за колективния имунитет, но нямаме нищо черно на бяло“.
„Индийският вариант е подобен на британския, на бразилския, на южноафриканския. Всяка ваксина, която действа срещу сега познатите, действа и срещу индийския вариант. Хората, които са прекарали естествено някой от другите варианти на коронавируса, няма да се разболяват от индийския. Това е като известната аксиома в геометрията, че когато две линии поотделно са успоредни на трета, те са успоредни и помежду си. Твърди се, че ваксините, които предпазват от китайския вариант, предпазват и от британския, бразилския и пр. варианти, включително и от индийския. Тези, които са изкарали по естествен път инфекцията или са имунизирани, не би трябвало да се разболяват от този нов вариант“, коментира той.
„Главният санитарен инспектор каза, че не знаем какво може да се случи, когато ваксина се постави на дете, но било хубаво да се постави. Това са приказки на ангро. За да се прави ваксинация в детската възраст, трябва да има достатъчно данни затова какво и как се случва и какво може да се случи. Ваксините се правят на здрави хора и всичко, което им се случи след това, може да е от ваксината. Това са неща, които се доказват, а не само се говорят. За краткото време досега ние нямаме достатъчно информация, особено в далечен план. При децата случаят е по-особен. Един възрастен човек, за да се ваксинира, подписва декларация за себе си и дава информирано съгласие, че е съгласен, че е запознат с всички данни и си носи отговорността за това, което може да му се случи. При децата решението се взема от родителите – иска се подпис на родител – и то само на единия родител. На базата на каква информация този родител ще вземе решение да си ваксинира дето? Как той ще поеме отговорност за живота на своето дете? При децата това не е етично и разумно. Видя се, че като цяло в детската възраст вирусът протича леко. Дете да се разболее тежко е малко вероятно. Но какво може да се случи на едно дете от една ваксина, която се намесва в генетичния апарат на клетката, никой в момента не може да каже. Другото, което се казва, е да ваксинираме децата, за да не разпространяват вируса.
А ние сигурни ли сме, имали данни, че тези, които са ваксинирани, също не разпространяват вируса?
Свидетели сме на едно голямо говорене. Имунизирането на децата според мен е прибързано и аз лично не бих посъветвал някой да ваксинира детето си. Друго нещо. В Европейския съюз е забранен вносът на генетично модифицирани храни от страни като САЩ и Канада, където те са разрешени. Забраняваш храни, а в същото време разрешаваш да се имунизират деца с ваксина, която влиза в генетичния апарат на клетката. Не е добре това, ама хич не е добре“, заяви доц. Мангъров.
За служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров, доц. Мангъров коментира: „Всички тези нарушения, които се разкриха, са все неща, които са от много години. Те се знаеха от хора от гилдията. Просто досега никой не смееше да ги разбута. Скоро обаче професор Кантарджиев каза, че именно д-р Кацаров е един от тези, които са създали нашата здравна система в този вид, в който е в момента. Отдавна се видя, че този модел на здравеопазване е неадекватен. Принципите, че парите следвали пациента, че Здравната каса не била създадена да издържа болници, а създадена да плаща за лечение, разделянето на болничната помощ от доболничната, архаичната институция на личния лекар, който се грижи за всичко. Това е една изначало сбъркана система. Най-близкото сравнение, което мога да дам за това, което се случва в болниците, е все едно да се плаща на пожарникарите, за да гасят пожари. Колкото повече пожара са изгасили през месеца, толкова да им се вдигат заплатите. Да, болниците са като пожарните – изключително нужно е да ги има, но в тях трябва да работят добре заплатени, добре обучени и квалифицирани хора. Тава, което трябва да се направи в здравната система, е да се раздели заплащането на медицинския труд от заплащането на стойността на лечението. Заплащането на медицинския труд трябва да бъде достойно, за да не бягат лекари и сестри в чужбина. Заплащането трябва да бъде съпоставимо с това в другите страни. Заплащането на стойността на лечението – лекарства, апаратура, консумативи, отопление, електричество, амортизация на сгради и пр., трябва да бъде финансирано отделно. Това е чисто технически проблем. В момента всички магарии и маймунджилъци, които се правят, е, за да се направят колкото може повече клинични пътеки, за да може така да останат повече пари в болницата, които не винаги отиват за възнаграждение на работещите. Лекарският труд – било то на педиатър, интернист, инфекционист, хирург, кардиолог и т.н., е един и същ. Всеки е или поне би трябвало да е професионалист в областта си. В момента се получава така, че по колкото по-скъпи клинични пътеки работиш, толкова по-висока заплата получаваш. Стига се до аномалията лекари, които работят по хипер финансирани клинични пътеки, да получават по 20 или 30 хил. лева на месец, а други взимат 1000 -1500 лева. Като изключим тези 1000 лева, които бяха заради COVID в последните месеци, моята основна заплата е 1200-1300 лева. Аз съм началник на клиника, имам 39 години трудов стаж, две специалности, научна степен. Колегите, с които работя, са в същото положение. А в същото време други взимат десетки хиляди. Не говоря за частно практикуващи, а за хора на хранилката на Здравната каса“.
На въпрос за проф. Тодор Кантарджиев и неговото пенсиониране доцентът отговаря: „Неговата роля беше същата, като на всички останали в щаба. Аз съм сигурен, че той беше наясно какво ставаше и как ще се развие пандемията. Все пак това му е професията. За съжаление пригласяше на всички глупости, които се говориха от щаба. На моменти се изпускаше. В едно от последните си интервютата той каза, че тези, които са преболедували по естествен път коронавируса, ще имат имунитет. Съвсем скоро, преди 10 дни, излезе една статия в списание „Nature“, което е едно от най-авторитетните в сферата на биологията, и там се казва, че хората, които са изкарали първия SARS през 2002-2003 година, още имат имунитет. 17 години по-късно тези хора са все още защитени от тогавашния коронавирус. Пак припомням, че онзи вирус тогава бе по-опасен и смъртоносен от този сега. И тогава, и сега говорим за коронавируси. Та Кантарджиев си кривеше душата и се съгласяваше с „песента“ на щаба. Неговото пенсиониране предизвика бурни реакции, но той даде хляб на много хора с всичките тези тестове и с това тяхно налагане. Много хора живнаха икономически покрай него“.