Половин дузина уникални археологически находки от епохата на неолита, притежание на 4 български музея ще могат да бъдат видяни веднага след разхлабване на пандемичните мерки във Франция от посетителите на лионския Musée des Confluences, съобщи Монитор.
На 5 април там е подредена изложба под наслов„Земята като наследство, от неолита до нас“ (La Terre en héritage, du Néolithique à nous“), чийто крайна цел е да представи как човечеството е въздействало върху природата от най-дълбока древност до наши дни.
„Изложбата се развива с течение на времето, за да идентифицира ключови моменти от историята, в които се инициират промени в околната среда с безпрецедентен мащаб, оформящи антропоцена.“, доста лаконично коментират от интернет – страницата на съществуващия повече от век музей във френския град кураторите на експозицията.
За подредбата на експонатите те са се обърнали за съдействие към НАИМ при БАН и регионалните исторически музей в Стара Загора, Благоевград и Варна.
От постоянната експозиция в Града на липите за Лион е отпътувала вероятно най-древната мраморна антропоморфна фигура – идол с очертания на жена, която е открита при разкопки в района на Азмашката могила през далечната 1963 година. Фигурката е датирана от периода между VІІ- VІ-то хилядолетие преди Христа.
От НАИМ при БАН са предоставили два артефакта от постоянната си експозиция: антропоморфна керамична фигура с рисувана украса, открита при разкопките на Карановската могила /втора половина на VI-то хилядолетие преди Христа и керамичен модел на жилище от селищна могила Коджадермен при Шумен /втората половина на V –то хилядолетие преди Христа/.
Българските експонати са застраховани за огромни суми, но размерът се пази в тайна, съобщиха запознати с договора. Те ще останат в Лион до края на 2022 година.
По думите на директора на РИМ-Стара Загора Петър Калчев Азмашката могила е проучена в периода 1961-1963 г. във връзка с изграждането на Черното езеро към ТЕЦ-а на новостроящия се по онова време Азотно-торов завод и на практика е първата цялостно проучена селищна могила в Европа. Там има мощен неолитен пласт с дебелина около 4 м, което означава, че това място е обитавано може би 700 години непрекъснато. След това има един по-тънък пласт, който е от късния неолит (новокаменната епоха), след това има ранен халколит (каменно-медната епоха), следва късен халколит и бронзова епоха. Тези дати са много ранни и отиват в VI хилядолетие пр. Хр. до 2350-2030 г. пр. Хр., което предполага минимум 3 хилядолетия непрекъснат живот и това я превръща в невероятен паметник на човешката цивилизация.Сходна е историята и на Карановската могила , намираща се на броени километри в източна посока, където проучванията продължават и на този етап.