149 години от гибелта на Васил Левски. Днес и утре България се прекланя пред подвига на Апостола на свободата. В родния му град Карлово днес ще се състои възпоменателна церемония. На площад „Васил Левски“ с военен ритуал ще бъде отдадена почит към делото на Апостола.
Васил Иванов Кунчев Левски е роден в град Карлово на 6 юли 1837г. Той има двама по-малки братя Христо и Петър, по-голяма сестра Яна, и Мария, която е най-малката в семейството. Баща му Иван е гайтанджия и бояджия, а майка му Гина се грижи за домакинството. Малкият Васил тръгва на училище на 8 години. Много обича да смята, пише и пее. По-късно учи в класното училище и свещеническото училище в Стара Загора. През 1858 г. се завръща в Карлово. Става монах в манастира Свети Спас в Сопот. Получава духовното име дякон Игнатий.
През 1861 г. под влиянието на Г. Раковски решава да се посвети на народното дело. Взема участие в Първата българска легия на Г. Раковски в Белград. Там заради храбростта си получава името Левски. Две години е учител във Войнягово, после за кратко-1 година учителства в с. Еникьой, Добруджа. Учениците много го обичат. 1867 г.става знаменосец в четата на Панайот Хитов. А после участва във Втората легия на Раковски в Белград, Сърбия. Разбира, че с чети няма да се освободим. Смелият революционер застава зад идеята за подготовка на народа за всеобщо въстание.
От 1868 до 1872 г. обикаля по градове и села и създава тайни революционни комитети, включително и в Сопот. Със залавянето на Димитър Общи започва провала в организацията. Левски решава да вземе архивите от Ловешкия Централен революционен комитет и да отиде в Румъния. На 27.12.1872 г. рано сутринта е заловен в Къкринското ханче от турската полиция. Откаран е в София и е изправен пред съд.
Обесването на Апостола от османците се случва на 6 февруари 1873 г., време, в което е бил в сила и се е датирало по Юлианския календар. През 1916 г. в България е въведен Григорианският календар. Така датата 6 февруари по стар стил се трансформира в 18 февруари 1873 г.
Музеите в Ловеч и Къкрина, както и паметникът на Апостола, са сред най-посещаваните обекти. Те са и център на събитията, посветени на годишнините от гибелта и рождението на героя на българската свобода. Днес за величавото ни минало разказват експозициите на музеите „Къкринско ханче“ и „Васил Левски“ в Ловеч. Къкринското ханче остава в историята като мястото, където Васил Левски е заловен, сутринта на 27 декември 1872 г.
В Музея „Васил Левски“ в Ловеч се съхранява най-богатата в страната колекция от лични вещи на Левски. Сред най-ценните предмети са неговата сабя, кама, малка печатница, фалшиви турски печати, квитанции, както и оригинален негов портрет от 1870 г. Музеят е открит е на 19 февруари 1954 г. Известни са 150 паметника на Апостола, от които 131 са в България и 19 в чужбина.
Името на Васил Левски ще остане завинаги като символ на безсмъртие и пример за родолюбие в сърцата на българския народ. Мечтата му? Чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.
Припомняме част от заветите на Апостола:
„Дела трябват, а не думи.“
„Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.“
„Днешният век е век на свободата.“
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
„Без революция сме загубени во веки веков.“
„Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен.“
„Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.“
„Бързата работа ялова излиза.“
„Дързост и постоянство!“
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
„Всекиму ще се държи сметка за делата.“
„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
„Времето е в нас и ние сме във времето.“
„Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.
„Трябва да се жертва всичко, па и себе си.“