Наближаващите избори за държавен глава и народни представители отново повдигат въпросите, свързани с това кой ни управлява, какво може да предостави на нас и остатъка от обществото, дали има възможността и капацитета да подобри живота ни, дали е партиен кандидат, дали е такъв, но маскиран под етикета „независим“. През последните месеци резултатите от управлението на държавата през последните години станаха явни – инфлация, високи цени на тока и горивата, намаляване на българското население, смешно увеличение на детските, увеличаване на данъците и т.н.
Но как да разделим добрия от лошия управляващ? Ако изхождаме от това, че добрият лидер и управляващ е този, който успява да осигури достъп до възможно най-много блага на пазара на хората, които води и управлява, такъв, който за да предизвика желание едно благо да бъде предпочетено пред друго не се налага да създава невъзможност за използването на второто – то тогава лошият лидер е този, който без да създава удобствата от едно благо и желанието на гражданите да предпочетат него пред другото, ги принуждава да го направят – най-често чрез данъци, такси, а когато и това не е достатъчно -чрез пълна забрана.
Можем да кажем, че през последните години ставаме свидетели на един кръговрат от лошо управление не само на национално, но и на местно ниво, чиито основен двигател са двете крайности – популистките политики, като лъжите за скоростно увеличение на минималната работна заплата и лобистки политики – като Зелената сделка. С едното хората биват залъгвани към уж по-голяма покупателна способност на домакинствата, но реално нещата не се случват според този план, защото икономиката не функционира по този начин, а каква е реалността за страната ни?
По индекса за човешко развитие вече сме на 56-то място, като основните социални показатели ние продължаваме да вървим на зле. 1,6 милиона българи се оказват под прага на бедност, половин милион души (което е 29% от наетите лица в страната), работят на минимална заплата Минималната ставка на час е 3 лева и 92 стотинки, което ни отрежда последното място в Европейския съюз.
От друга страна идва Зелената сделка. Трябва да приемем света такъв, какъвто е/ Политиките, които са приети в Западните страни, не могат да бъдат приети тук. Не по техния начин, не при техните условия. Нашата икономика не може да издържи тежестта на Зелената сделка. Както видяхме данните за заплатите горе – обикновените домакинства също не могат да се справят с целия този натиск. Зелената сделка не прави живота на хората по-добър, даже напротив. Тя спира достъпа им до блага, до които преди са имали.
Да вземем например настоящата цена на електроенергията – тя се вдигна по много причини. Една от тях е пазарното търсене, което е нещо съвсем в реда на нещата. Другата е вносната инфлация, която бе причинена от миналогодишното печатане на пари на ЕЦБ, която реши, че ще е изключително добра идея вместо държавите членки да намалят или премахнат някои данъци, смъквайки цените надолу и увеличавайки парите в джоба на гражданите им, да напечата 15% от всичкото евро, намалявайки стойността му. Та, ефектите от това виждаме сега. Трета причина пък е точно Зелената сделка.
Към този етап Зелената сделка лишава най-бедните от най-много блага с измислени данъци и такси. Да вземем например какво се случва в момента със старите автомобили – без значение дали техният разход е 4/100 газ или метан, или нов дизелов автомобил 22/100, по-старите автомобили вървят с тенденцията да бъдат забранени, ако двигателят им е традиционен – а след това вероятно ще се достигне и до всички автомобили с дизелови и бензинови двигатели. Тъй като налагането на директната забрана не може да се осъществи толкова лесно, защото ще стане твърде очевидна за обществото, то бюрократите използват всякакви данъци и такси, както и ограничения – да започнем с някои неща:
Всеки гражданин, притежаващ МПС плаща всяка година винетка, данък на автомобила си, годишен технически преглед и т.н. Т.е. те плащат, за да карат автомобила си, който сами са заплатили, за да използват пътищата, за които плащат с техните данъци. Това обаче е на път да приключи, особено в големите градове.
Можем да видим и какви са цените на горивата. 20 лева бензин или дизел изглежда ето така – 3,33 е данъкът добавена стойност, 5,76 е акцизът (вид косвен данък) и едва 10,91 е цената на горивото, което заплащате. Представете си каква ще е цената на горивата, ако ги нямаше акциза и ДДС-то? За жалост и със и без Зелената сделка, тези данъци ще ги има, но второто определено вреди. Всъщност, колкото повече продължава да ни достига тази „Зелена мечта“, толкова повече ще се увеличават изкуствено цените на горивата, както и на електроенергията, например – Живодар Терзиев в интервюто си пред 24 часа заяви, че с акт на ЕК потребителите ще получат повишение на цените на моторни горива и тези за битови нужди с 40-50%.
Разбира се, всичко това се опитва да се продаде на електората, особено този без автомобил с фалшивата заблуда, че така София, другите големи градове и като цяло страната ни ще станат по-зелени, но СОС продължава да мълчи за завода на отпадъци в центъра на града. Въпросът е, че тук имаме примера за лошия управляващ, който използва принуда, за да накара хората да се откажат от едно благо, до което имат достъп, вместо да направи така, че без да пипа собствеността им, той направи друго благо достатъчно привлекателно, за да предпочетат хората него.
На този етап, това, което се опитват да ни продадат като алтернатива на автомобилите е извинението за градски транспорт, което притежават градовете в страната и най-вече столицата, както и глупавата теза, че второто притежава развит такъв, но не е. Градският транспорт в столицата е нередовен, често закъсняващ и претъпкан в по-голямата част от деня. Нечист е, мръсен е, особено по-старите автобуси и трамваи. Придвижва се бавно в пиковите часове. Понякога за да стигнеш до съседен квартал трябва да смениш няколко транспорта и разстояние, което с кола излиза 15 минути, а с градски – 80 минути и 4 транспорта.
Докато не се измисли адекватна алтернатива на автомобилите, те не могат да бъдат заменени от градския транспорт, а именно затова се правят всякакви административни опити хората да бъдат принудени да се откажат от тази си собственост. Затварянето на пътища за автомобили също няма да намали вредните емисии, защото това ще удължи престоя на автомобилите в трафика. Решението е нова инфраструктура и план за движение по пътищата, които да съкратят минимално движението на моторни превозни средства, не да го удължават.
Зелената енергия също не може да ни спаси. В Германия, която се хвали, че има такова количество зелени източници, ТЕЦ-овете продължават да работят. Това е така, защото вятърната и слънчевата енергия не е надеждна и когато откаже, за да са доволни хората, трябва да има резервен вариант. Но този резервен вариант изисква поддръжка, което увеличава цената на енергията на пазара в Германия. От друга страна – някой от зелените замислял ли се е какво е количеството слънчеви панели, които ще трябват, за да захранят София, а оттам – колко много земя ще бъде застроена, за да бъдат поставени те?
Всъщност, иронията е, че докато в центъра на София хората напълно статистически доказано подкрепят такива неща, може би защото промяната в тези цени или вдигането на данъци не им влияе толкова, заради заплатите, които взимат, трябва да приемем реалността и тя е, че покачването на цените на тока, на горивата, приемането на измислени зелени данъци не е някакви местни политики, важащи за центъра на големия град, а такива, които влияят на малките градове и селца. Изкуственото повишаване на цените на тока и на горивата води до по-високи разходи в производството, по-високи разходи в транспорта, следователно и до по-високи цени за крайния потребител.
Истината тук е, че на този етап гражданите сме сами срещу тази Зелена сделка. Партиите, които имаха някаква форма на власт през изминалите години и говориха против нея не направиха абсолютно нищо. Партиите, които имат сега някаква форма на власт и говорят против нея също не правят абсолютно нищо. Разбира се, Зелената сделка е една доста красива идея и със сигурност трябва да се работи за преминаването към по-зелени и чисти източници, но това трябва да стане бавно, а не със скорост, с която икономиките на страните да преживеят тежък крах. Източниците на зелена енергия все още не са достатъчно развити, което също е голям проблем. Трябва да се работи в тази насока, но без времева рамка.