Графичният дизайнер Кристина Костова е автор на първия шрифт на български език, който значително улеснява деца и възрастни хора с дислексия. Тя е създала това шрифтово семейство като магистърски проект. В момента като докторант продължава търсенията си в сферата на шрифтовия дизайн и нуждите на дислексиците при четене. Тя говори за своя проект пред Trendy News.
-Г-це Костова, как се роди идеята за Adys?
-Идеята за създаването на този шрифт беше случайна, спонтанна. Бях завършил бакалавърската си степен в Художествената академия и знаех, че искам да се насоча към шрифтовия дизайн, но все още не се бях ориентирала по какъв точно начин. Една жена случайно ме попита дали като казвам, че искам да бъда шрифтов дизайнер, дали ще съобразявам продуктите ми с нуждите на дислексиците.
Този въпрос беше много ключов за мен, тъй като аз също имам дислексия, макар и в много лека степен, но тези обърквания и затруднения ми бяха добре познати и този въпрос ме подтикна към почти едномесечно проучване, в края на което аз знаех, че исках да създам шрифт, подходящ за дислексици от лека до средна степен и да съдържа кирилица.
-От колко време разработвате този проект и сама ли работите върху него?
-През 2014 г. аз започнах своята магистърска програма, отново в художествената академия, като там вече работих с консултант от страна на дислексията и проблемите с това състояние. Моят консултант беше доц. д-р Екатерина Тодорова, един от хората в България, който има много интересни разработки в тази област.
От страна на естетическата част мой ръководители бяха проф. Тодор Варджиев и доц. д-р Илия Груев. Отне ми почти две години и през юни 2016 г. проектът бе публично представен и малко по-късно същата година проектът започна да се разпространява. От началото на 2017-та той има свой сайт и може да бъде достигнат по всяко време.
Изтеглете ADYS от тук: Adys font — Изтегляне
-Adys радва ли се на множество ползватели, или все още е непопулярен шрифт?
-Мисля, че вече все повече набира своята популярност, като това са почти вече 4 години, в които той е свободен за изтегляне. Има няколко начертания, два от които са напълно безплатни, има и две допълнителни, които имат символична сума. Аз разполагам с 20-тина книги, които използват шрифта Adys, като по-голямата част от тях разбира се са детски, детска литература и много материали, учебни материали, карти и други разновидности на инструменти за детско развитие. Това е една нисша, в която Adys намира своето място, харесване и се употребява.
Наскоро се запознах с едно проучване, тестуването му е отнело около 1 учебна година, в които двама ученици, които имат затруднения с дислексия, са обучавани със специално направен учебник, разбира се, стандартен за българското образование, но с шрифта Adys. Отбелязва се тяхното развитие спрямо този период на учебната година и възприятието на шрифта, което за мен е изключително важна крачка, което ми дава основателна причина да вярвам, че шрифтът е подходящ да се използва за всички учебници и помагала за началната степен на образование от първи до четвърти клас, тъй като целта и идеята на създаването на този шрифт беше той да улеснява младите читатели, които имат лека до средна степен на дислексия, но едновременно с това да не натоварва и пречи на читатели, които нямат никакви затруднения в самото четене.
-С какво точно Adys се различава от останалите шрифтове и защо е по-подходящ за дислексици?
-Всичките промени, които съм вложила са чисто конструктивни в изграждането на самите знаци. Първата промяна, която може да забележи човек, който не е професионалист, е увеличените горни и долни дължини на редовните букви, по-известни като малките букви, например вертикалната греда на буква „р“. Такива части от знаците, събрани в думите, дават по-характерна форма на думата, която е нужна за по-бързо разпознаване и различаване на самата дума една от друга, първо това и второ – за по-видими и характерни знаци по отделно, което ще помогне на дислексиците да ги разпознават, разкодират и да ги превръщат във звуци.
Това е една от характеристиките, основани на проучванията, свързани с дислексията, тъй като един дислексик работи много по-визуално и обработва информацията визуално, така че тази информация, която той получава, е хубаво да бъде по-ясна, защото думите не са толкова 2D обекти, залепени върху хартия, а са по-скоро 3D обекти. По тази причина е нужно знаците, тъй като някаква част от тях имат сходни елементи, близки по визия, да бъде подчертано кое е индивидуалното от тях, за да може по-лесно да ги разграничат.
Важен способ е и немодулното разграничаване на знаците, термин, може би който аз употребявам, означаващ, че всеки знак е по-скоро индивидуално погледнат, особено тези, които са визуално сходни съм се постарала максимално да бъдат разграничени, но въпреки това да се запази консистентността на всички знаци взети заедно, за да изглежда естетически като един шрифтов продукт.
-Според Вас трябва ли да се обръща повече внимание на проблема с дислексията и той често срещан ли е в България?
-За България не разполагаме с точна статистика, тъй като реално не е правена такава, но на световно ниво дислексиците са 1/3, в някои държави се отчита 1/5 от населението. Моята идея е да се обърне повече внимание на този проблем, тъй като това не е свързано със заболяване на човека, на детето, а просто с по-различен модел на работа на мозъка, който изисква малко по-интерактивно и по-интересно представяне на информацията, което ще бъде подходящо и за всяко едно дете, за да се запали по учебния процес.
Нещо, което е важно, е че и дислексиците не са глупави, както често получават този етикет. Те разполагат със средна интелигентност над общото ниво, но имат нужда от преодоляване на някакви съвсем основни неща, като например какъв шрифт ще използват за текста, който те ще прочетат, особено когато се изисква да го четат на глас.
Помогнете на Кристина да продължи работата върху този шрифт. Дарете от тук: Adys font — Дарение
Прочетете още от последните интервюта на Любомир Цанев: