България предоставя на до 20 000 души гражданство всяка година. Повечето са от Северна Македония, но има и кандидати от Сърбия, Украйна, Молдова и Турция. Emerging Europe разговаря с двама потенциални българи в последния етап от многогодишно „пътуване“, пише Никола Джорджевич за изданието, цитира Монитор.
2 часа сутринта в четвъртък. Матея и Лука, заедно с баща си, тръгват с кола от малко село в централна Сърбия до столицата на България, София.
За двамата братя това е последният етап от пътуването, което отнема близо пет години – тяхната борба за българско гражданство.
Те не са единствените хора от тяхното село, които искат българско гражданство.
Съседът им е направил същото и след това емигрира в Швейцария. Тази година той успява да премести жена си и децата си.
Друг мъж от селото също е избрал да емигрира в Швейцария, използвайки новия си български паспорт – сега той работи в строителството, печелейки около десет пъти повече, отколкото в Сърбия.
Даване на правилните отговори
Откакто България стана член на Европейския съюз през 2007 г., десетки хиляди хора се стремят да станат нейни граждани. Миналата година 16 709 души станаха официално българи.
За повечето започва с това, че трябва да доказва българското потекло. Майката на Матея и Лука, Светлана, трябва да премине през този процес и отнема няколко години, за да бъде завършен. За нейните синове обаче такова доказателство не е необходимо. Тъй като майка им вече има българско гражданство, те имат такова право.
Не че гражданството се дава автоматично. Все още имаше процес с интервю, по време на който се задават въпроси за българската история, техните намерения, след като станат граждани и най-важното за тяхната етническа идентичност.
Важно е отговорът на този последен въпрос да е „българин“.
Доколко всъщност хората се идентифицират с българското си наследство е открит въпрос. Паспорт от държава-членка на ЕС не само позволява по-лесно пътуване, но и отваря възможности за емиграция в страни като Австрия, Германия и Швейцария. Не е тайна, че българският паспорт в момента е много по-желан от сръбския или молдовския.
Разследващ материал от сръбския портал Južne Vesti разкрива много. В него жител на Враня, град в южната част на Сърбия, близо до българската граница, говори за гражданство и възможност „за достоен живот в ЕС“.
Дори самото интервю е до голяма степен проформа, споделят Матея и Лука пред Emerging Europe. Това отнема само десет минути и макар че привидно изисква познаване на български език – групата от въпроси е известна предварително, което позволява на тези, които я използват, да запомнят отговорите.