Китайската Нова година, известна още като Лунна Нова година или Пролетен фестивал настъпи днес, а с нея започва и годината на Тигъра.
Датата на Китайската Нова година се променя всяка година, но винаги се пада между 21 януари и 20 февруари. Датата се определя от китайския лунен календар, който се основава на цикли на луната и слънцето и обикновено изостава с 21–51 дни от григорианския календар.
Честванията на празника традиционно продължават 16 дни, като се започне от навечерието на Китайската Нова година до Фестивала на фенерите. През 2022 г. това е от 31 януари до 15 февруари.
Китайският календар се основава на 12-годишен зодиакален цикъл (плъх, бик, тигър, заек, дракон, змия, кон, коза, маймуна, петел, куче и прасе), както и на древнокитайската натурфилософска идея за съжителството на петте елемента и цветовете, свързани с тях: дърво (синьо-зелено), огън (червено), земя (жълто), метал (бяло), вода (черно).
Всяка година символичното животно се свързва с определен елемент (цвят).
Един елемент (цвят) действа в продължение на две години – през първата година има активна енергия (Ян), а през втората – пасивна енергия (Ин).
Първоначално Новата година са празнували предимно земеделците. На този ден те са отбелязвали края на сезона на полската работа, изказвали са благодарността си за получените дарове и са си пожелавали късмет и благоденствие през следващата година.
Според древна китайска легенда в началото на всяка нова година чудовището Ниен се е появявало и е всявало ужас сред хората. Един мъдрец ги посъветвал да го изплашат с червени хартиени фенери и силно пляскане с ръце, от което по-късно се развива традицията да се изстрелват фойерверки и конфети.
Ниен е с тяло на бик и глава на лъв.
Ужасният звяр живеел под водата или в планините и се хранел само с живи същества. Към края на зимата, когато храната ставала все по-оскъдна, Ниен слизал от планините в селата, за да краде от хората домашни животни. В особено лютите зими посягал на хора и най-вече на малки деца.
За да опазят живота си, в навечерието на новата година, когато звярът бил най-изгладнял, селяните оставяли пред праговете на домовете си храна за него. Вярвали, че ако Ниен засити глада си с оставяната му храна, животът им ще бъде защитен.
Селяните живеели трудно през зимните месеци. Към това се добавял и страхът от “посещението” на ужасния полу-бик полу-лъв. Но с течение на времето се научили, че Ниен се бои от три неща – червения цвят, огъня и силен шум. Затова, когато наближал момента за началото на новата година, селяните увесвали пред домовете си червени фенери и изписвали върху червена хартия пролетни заклинания, които слагали на прозорците си. За да прогонят завинаги Ниен от селото си, посрещали новата година с буйни канонади от огнени игри и фойерверки.
Легендата разказва още, че таоисткият монах Хонгджун Лаодзу, след като научил от селяните защо са толкова нещастни в студените зимни дни преди началото на новата година, се отправил към планините за да се срещне с Ниен. Успял да го надхитри и нещо повече – накарал звярът да му издаде една от тайните си: Ниен се страхувал от червения цвят.
Така монахът се върнал при селяните и им разкрил едно от нещата, от които се бои звярът – червеният цвят.
Ниен бил прогонен и всички празнували, а ритуалът започнал да се провежда всяка година, за да не допуснат звяра отново да тормози живота им. Традиционните ритуали се предават от поколение на поколение, за да достигнат и до наши дни с червените фенери, шумни празненства и танци, и, разбира се, задължителните фойерверки.
Първоначално празникът е наричан Нова година, а впоследствие Чундзие или Пролетен фестивал. След Синхайската революция (1911-1912 г.), когато в страната се установява република, Китай преминава към григорианския календар, но жителите му традиционно продължават да празнуват Нова година по китайския календар.
Чундзие е основният семеен празник за китайците.
Почти всеки жител на страната се стреми да посети роднините си по време на новогодишните празници – за много от работещите целогодишно в големите градове това е единствената възможност да прекарат време у дома. Това е така наречената „пролетна миграция“.
Неизменен атрибут е празничната маса с голям брой ястия. Като основно блюдо е прието да се сервира риба, чието китайско название е съзвучно с йероглифа за изобилие, както и варени оризови топки, новогодишни пирожки, пролетни рулца и пелмени, символизиращи богатството и материално благополучие.
В Северен Китай семействата често се събират в навечерието на Нова година на кръгла маса – символ на единство), за да приготвят пелмени, които символизират дълголетие. В южната част на страната новогодишните празненства често са съпътствани от изобилие от мандарини, които означават „щастие и сбъдване на желания“.
Празничната вечеря обикновено започва, когато се съберат всички членове на семейството. Ако някой не е успял да дойде, за него се оставят прибори на масата. След празничната вечеря е обичайно хората да ходят на гости и да си пожелават едни на други хармония и благополучие през новата година, както и да „следват мечтите си“.
Китайците обръщат специално внимание на молитвите и почитането на боговете.
В навечерието на Нова година се смята, че е важно да се посрещнат боговете, които слизат от небето. Домовете се украсяват с червени фенери, както и с калиграфски надписи върху червена хартия с новогодишни пожелания. Китайският йероглиф за „щастие“ обикновено се поставя на рамката на вратата.
Подаръците също са важни за празника според китайската традиция. Първо те се поднасят на възрастните хора, а след това на децата.
Младите често получават за късмет червени пликчета с пари. В по-съвременния вариант на традицията членове на семейства и приятели си разменят виртуални червени пликчета.
Неизменни за празника са фолкорните чествания, съпроводени от традиционни представления като танц на лъва и танц на дракона. Новогодишните празненства приключват след Фестивала на фенерите на петнадесетия ден от първия месец на лунния календар.
Китайската Нова година се празнува и на други места по света – Малайзия, Сингапур, Бруней, Тайланд, Филипините и Република Мавриций. През последните десетилетия празникът се чества и в западни страни.