По света има много хора, които мислят, че ако получат власт, могат да помогнат на човечеството. Реалността се оказва различна обаче. Всеки, докоснал се до властта, по някакъв начин губи своите първоначални идеи и се отклонява от собствения си морал. Това е доказано с множество реални ситуации и е описвано в различни произведения на изкуството, което отразява живота. Едно от тях е разказът на Христо Смирненски „Приказка за стълбата“. Авторът твори в едно драматично време за страната, а и за Европа – 20-те години на XX век. След Първата световна война следват хаос и бунтове.
Общественото разделение и цената на властта
В разказа на Христо Смирненски е представена историята за един млад, принадлежащ към простолюдието. Той е решен да се бори с управляващите, заради които нормалните хора страдат. Описан е трагичният вид на неговото съсловие и картината е изключително мрачна. Младежът тръгва по стълбата към властимащите, но тя бива охранявана от дявола. За да се изкачва нагоре, човекът заплаща с части от себе си. Дяволът иска от него зрението и слухът му, като обещава, че те ще бъдат заменени. Младежът самоотвержено се съгласява на сделките с идеята, че ще воюва за справедливостта.
Загубата на себе си
Действието в „Приказка за стълбата“ се нагнетява най-вече на последното стъпало от стълбата. За да бъде преминато, дяволът иска от момъка две неща – сърцето и паметта му. След колебание човекът се съгласява, вярвайки, че най-накрая ще помогне на своите събратя по съдба. Обаче се оказва, че заплатената цена за властта, променя цялостно светогледа. Обикновеният човек, придобил власт, вече се смята за „принц по рождение“. Той е неспособен да види и чуе нещастието на обществения слой, от който тръгва. Разказът опровергава известния цитат: „Целта оправдава средствата“. Изгубил себе си, мъжът не може да постигне своята мисия.
Каква власт е имал японският император след края на ВСВ?
Неспособността да променим реда в света
Властта е примамлива и бива лесно пожелана. Тя обаче често отнема най-ценното ни – хуманността. Йерархическото разделение на света поставя граници на съществуването на хората. В „Приказка за стълбата“ Смирненски показва, че това не може да бъде променено. Негативното послание в края на разказа разкрива невъзможността на малкия човек да помогне на страдащите. Стефан Цанев казва: „Ако някой протестира, ако е опасен,/…/Не окови – пари му дайте,/…/не присъди – дайте му звания“.
Автор: Петя Боекова
