Въведение
Човешката история е невероятен, а в същото време и така непостоянен фактор, изменящ се с всяка секунда, липсващи му каквито и да са постоянство и предвидимост. Като погледнем голямата картина, в която присъства хомосапиенс, по-голямата част от технологичното ни развитие и драстичното увеличаване на броя на населението ни може да се побере в последните два века.
През цялото ни време ние сме използвали даден предмет, който да разменим, за дадено благо – предмет за друго благо, метал за благо, монети за благо, банкноти за благо, но какво е общото между всички тези неща? Те изпълняват функцията на пари. А какво са парите?
Според световно признатата енциклопедия „Британика“, парите, като нещата, за които ги търгуваме, са стока, приета с общо съгласие като средство за икономически обмен. Чрез парите ние създаваме една изкуствена среда, в която се изразяват цените и стойностите. Чрез различните видове валута, парите циркулират анонимно от човек на човек и от страна на държава, като по този начин се улеснява търговията и е основната мярка за богатство.[1]
Разбира се, в наши дни тази анонимност е отпадналa, тъй като парите ни могат да бъдат проследени по какъвто и да е начин, посредством банкомати, касови апарати, разплащателни сметки, банките, оставяйки свобода само на кешовите разплащания между двама души, които не успяват да попаднат в системата и под надзора на държавните органи като Националната агенция за приходите.
Това, което прави парите ценни, е тяхната стойност. Благото, което можеш да получиш срещу определено количество, от определена валута – а щом става въпрос за валутите – от тях имаме много. Като започнем от българския лев, преминавайки през еврото, от който той е пряко зависим, стигайки до долара, турската лира и дори до криптовалутите. Някои валути като еврото и долара, а благодарение и на първата към тях може да добавим и нашата, са стабилни на пазарните трусове, за сметка на криптовалутите. Но защо? Точно защото тези валути биват подкрепени от правителствата на определени държави, докато криптовалутите не са и претърпяват тежка волатилност.
Но стойността на парите трябва да има отнякъде. За нещастие, не можем просто да напечатаме колкото си искаме пари и те да имат еднаква стойност. Те трябва да бъдат обезпечени по някакъв начин – ето защо през 17 век се появява така наречения „Златен стандарт“, функциониращ в държавите, които го използват, като регулира количеството и темпа на растеж на паричното предлагане на страната. Той гарантира паричното предлагане на цената, както и нивото на цените, като предпазва икономиката от това цените да варират с огромни разлики.[2]
Това приключва през 1933 г., когато САЩ чрез своя Конгрес приема резолюция, която забранява на кредиторите да изискват плащане в злато.[3] От 1971-ва, страните по целия свят слагат край на Златния стандарт – парите по света вече не са подкрепени от злато, складирано някъде. Оттогава насам работим с пари, които сами по себе си нямат стойност, а биват подкрепени от правителствата, както споменахме по-горе, а контролът и добивът на нови количества от тях се контролира от определена централна банка, превръщайки икономиката в крехък инструмент.
Но дори да бъде крехка, икономиката е такава, каквато е – единственият фактор, който не може да бъде заобиколен при вземането на каквито и да е политически, или законодателни решения. Терминът „икономика“ има много различни значения. Най-точното може би ни дава английският икономист Алфред Маршъл: „Икономиката е изследване на човека в обикновената „бизнес среда“ (както той я нарича) на живота. То (изследването) ни обяснява как той получава и харчи доходите си. Така изучаваме не само получаването на богатството, но и поведението на човека“.
Разбира се, тази дефиниция би ни била повече от полезна, ако бяхме насочени преди няколко века и държавата не играеше толкова голяма роля в доходите на даден индивид.[4] Икономиката като отделна наука започва да се образува много преди това – Адам Смит, който написва „Богатството на народите“ и с книгата дава началото на Модерната икономическа школа.
Всички обаче трябва да признаем едно нещо – без значение дали гледаме през призмата на икономист, или поет, на политик, или избирател, на атеист, или вярващ християнин, то икономиката е Бог и като такъв, тя няма равен. Икономиката е това, което движи богатството на страната, а с това – богатството и на хората. Когато тя е в разцвета си, гражданите също се радват на подобряване на стандарта на живот, а когато е в упадък – гражданите страдат. Точно това я превръща в най-незаобиколимият политически фактор. През годините наблюдавахме множество политически решения, взети поради икономически причини. В дипломацията, например, се използва търгуването с газ и помощите под формата на този резерв, за създаване на по-силни съюзи, тъй като с настоящата енергийна криза, този ресурс е нужен на Европа,[5] войните за петрол в Близкия изток, дори оформянето на данъците върху доходите на физическите и юридическите лица, както и социалната политика, като здравеопазването, пенсиите и т.н. Всички тези неща се влияят от икономиката.
Създаване
Ако приемем, че Световната икономика е върховния Бог, то икономическата наука е една политеистична религия и като всяка такава религия, не всеки Бог е равен, но можем да приемем, че сме създали ясна представа кои са седемте, които стоят на върха – това са Великобритания, Германия, САЩ, Канада, Франция, САЩ, Италия и Япония, които образуват Групата на седемте, известна като Г-7, представляваща над 50% от икономиката в световен мащаб.
Осъзнавайки важността на икономиката и как националната може да бъде подсилена от световната, страните по света търсят все повече средства, с които да създадат икономически съюзи (какъвто е отчасти и ЕС), търговски отношения, и други видове икономически връзки. Един от субектите, който се появява с тази цел, е Групата на седемте.
Г-7 представлява форум. По дефиниция, тя е междуправителствена организация, която е съставена от най-големите развити икономики в света, а лидерите на тези страни се срещат периодично, за да разгледат международните икономически и валутни въпроси. Председателството се поема по ротационен принцип.[6] Самата организация за кратко дори се превръща в Г-8 или „Групата на осемте“, но това се променя, след като Руската федерация решава да напусне форума през 2015 г[7]., заради политическите действия на страната в съседката ѝ Украйна.
Аргументирано би било да кажем, че и тази дефиниция е далеч от реалността. Тези страни отдавна не са седемте най-силни икономики, а на мястото на Италия и Канада са се настанили гигантите Китай и Индия.[8]
Г-7 е създадена със сложната задача да бъде ежегодна сбирка на политическите лидери, на която те свободно да дискутират широк спектър въпроси от типа на енергетиката, сигурността, но най-вече глобалната икономика.
В началото в тази група са били само 6 страни-членки – Италия, Япония, Франция, Великобритания, САЩ и Германия я сформират пез 1975 г., с цел противопоставяне на източния блок, както и да дискутират икономическите си притеснения, като инфлацията и рецесията причинени от ембаргото на ОПЕК, причинило петролната криза от 1973 г. Канада се присъединява през 1976 г.[9]
Форумът продължава да се движи плавно с развитието на световната икономика дори по време на разпада на Съветския съюз, чийто бивши членки след рухването целят да създадат икономики, основани на свободния пазар. 7 години след разпада на Източния блок, през 1998 г., след настояване на част от политическите лидери, Русия бива включена и така групата се превръща в Група на осемте. [10]Както споменахме горе, това приключва след по-малко от две десетилетия. Настрана от тези седем страни, Европейският съюз също участва в този форум, посредством свои представители.
Развитието на държавите по целия свят доведе и до развитието на техните икономики. Все повече държави започнаха да си откъсват все по-голям дял от световната икономика. Това доведе до нуждата да се създаде по-голям форум, подобен на Г-7. Така през 1999, чрез среща на финансовите министри и директорите на централните банки, се стига до създаването на Г-20, който включва най-развитите и растящи икономики, имащ ключова роля в поддържането и развитието на глобалната икономика и просперитет. Към 2020-та, Групата на двадесетте представлява над 80% от световната икономика, 75% от международната търговия и 60% от световната популация.[11]
В Г20 членуват Аржентина, Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Франция, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Япония, Южна Корея, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, Северна Африка, Турция, Великобритания, САЩ, както и Европейският съюз.
Устройство
Важно е и да разберем дали Г-7 е международна организация – Проф. Благой Видин прави твърдението, че терминът „международна организация“ се използва широко и някои автори включват в него „междуправителствена организация“, [12]но не само автори, а и Виенската конвенция за правото на договори, в която се гласи:„ „международна организация“ означава междуправителствена организация“.
Това не ни помага да определим дали Г-7 наистина може да бъде определен като международна организация. Проф. Видин обаче дава още едно твърдение – той твърди, че за да може една организация да е международна и междуправителствена, тя трябва да бъде с постоянно работещо обединение, създадено с международен договор, притежаващо постоянна структура от органи и възможност да участва в създаването на „международна организация“. [13]
Г-7 не е основана на договор, тя няма постоянен секретариат. Нейното председателство се сменя ежегодно между седемте страни членки. С други думи – Групата на седемте не може да бъде и не е международна междуправителствена организация в юридическия смисъл на термина.[14]
Ролята на председателството е да предложи и идентифицира приоритетите за действие на групата. Председателството е домакин и организира техническите и неформални срещи, които предвещават срещата на високо равнище, на която присъстват съответните държавни и правителствени ръководители, както и всички министерски срещи. То подготвя проектите и окончателните текстове на всички подкрепящи документи и заключителното комюнике. В комюникето са закрепени обещанията, които държавните и правителствените ръководители на Г-7 поемат по отношение на политическите насоки, които възнамеряват да следват заедно.
Годишната среща на високо равнище е най-важното събитие от форума – на нея присъстват страните членки на Г-7, както и представители на избрани международни организации и други държави, поканени като гости. Срещата продължава в рамките на два дни и на нея се извършват представянето и приемането на заключителното комюнике.
Срещите на министерско ниво се правят преди тази на високо равнище. Броят и продължителността им са оставени на председателството. Към тях участват и представители на централните банки. Заседанията на министрите са независими от срещата на високо равнище на държавните и правителствените ръководители.
През годините са създадени работни групи, включващи експерти от страните, участващи в Г-7. Тяхна задача е да следят за спазването на поетите обещания от държавните и правителствените ръководители.[15]
Цели
Както споменах по-горе, целите на Г-7 се определят за периода от една година и те биват изменяни на всеки форум. През 2021-ва във Великобритания беше проведена 47-мата среща на Групата на седемте. Целта на срещата беше да обедни водещите демокрации в борбата с COVID-19 и възстановяването от пандемията.
Освен целта, която е възстановяването на световната икономика от коронавируса, друга цел беше промотирането на бъдещия просперитет на свободната и честна търговия. Нямаше как да се забрави темата и за борбата с климатичните промени и запазването на биоразнообразието на планетата, както и разпространението на общи ценности.[16]
На срещата бяха поставени и други цели – милиард дози от ваксините срещу COVID-19 ще бъдат доставени да развиващите се страни. Да се направи опит да бъде спряно използването на въглища. Случи се и едно от най-изненадващите неща за изминалата година – на срещата на Групата на седемте се обсъди и глобалният корпоративен данък. Понастоящем в България той е 10%, ако през 2022-ра, лидерите в икономиката успеят да наложат възгледа си, той ще стане 15%.[17]
Заключение
През предстоящите години Г-7 може да стане много по-слаба организация, предвид факта, че навсякъде по света започнаха да се създават подобни икономически съюзи, включително от страни неприятели на евроатлантическия свят. Добавка към тази слабост е и факта, че Г-7 представлява едва 10% от световното население.
Имайки предвид това, не бива да забравяме, че точно тези 7 страни + Европейския съюз изпълняват един огромен контрол върху икономиката и могат да направят невероятни поражения или изключително добри и стимулиращи я решения, ако решат.
Групата остава незаобиколим фактор, когато става тема за глобалния пазар и световната икономика, може би нещо повече – не само незаобиколим фактор, но ако гледахме на световната икономика като акционерно дружество, Г-7 щеше да бъде мажоритарен собственик.
[1] „Definition of money“, Britannica , последно отворен на 16.01.2022г.
[2] “Gold Standard”, Michael D. Bordo, “Econlib”, последно отворен на 17.01.2022г.
[3] “FDR takes United States off gold standard”, “History”, последно отворен на 16.01.2022 г.
[4] „Принципи на икономиката“, Алфред Маршал
[5] “A flotilla of U.S. LNG Cargoes is Headed to Fuel-Starved Europe”, Bloomberg, последно отворен на 19.01.2022 г.
[6] “Group of Seven”, Investopedia, последно отворен на 19.01.2022 г.
[7] „Russia’s Ukraine actions ‘incompatible’ with G8”, The Guardian, последно отворен на 19.01.2022 г.
[8] “The top 25 Economies in the World”, Investopedia, последно отворен на 19.01 2022 г.
[9] “What does the G-7 stands for?”, TIME, последно отворен на 19.01.2022 г.
[10] “Group of Seven”, Investopedia, последно отворен на 19.01.2022 г.
[11] “About the G20”, G20, последно отворен на 20.01.2022 г.
[12] „Международно публично право“, Видин Б., стр. 279
[13] „Международно публично право“, Видин Б., стр. 280
[14] “Canada and the G7”, Government du Canada, последно отворен на 20.01.2022 г.
[15] “How does the G7 workds?”, G7 ITALIA, последно отворен на 20.01.2022 г.
[16] „G7 Leaders’ Summit 2021”, IISD, последно отворен на 20.01.2022 г.
[17] “G7 summit 2021”, World Economic Forum, последно отворен на 20.01.2022 г.