В космическото пространство е открит невиждан досега взрив на енергия, което кара астрономите да се борят да намерят обяснение.
Космическият взрив е записан от учени от рентгеновата обсерватория Чандра на НАСА. Взривът се е случил на повече от 130 милиона светлинни години от Земята. Това е в същата част от космоса, където сблъсък между две неутронни звезди причини масивен изблик на енергия, регистриран преди около 3 години, припомня unilad.co.uk.
„Случилото се сега е нещо съвсем различно“, казва Ед Бергер, професор от Харвард. Той е част от екипа, открил новия взрив. Екипът е сравнил генерираната енергия със звуковия шум по тяхната интензивност.
Астрономите работят усърдно, опитвайки се да намерят причината за това интересно събитие. В ново изследване, публикувано в списанието Astronomical Letters, екип от катедрата по физика и астрономия в Северозападния университет предага две обяснения.
Може да не ви се вярва, но, нито една от причините не се среща досега като обяснение за някое от случили се вече явления.
Според учените е напълно възможно да става дума за остатъчно сияние от експлозия тип килонова, което се е образувало от ударната вълна, врязваща се в прахта в космическия регион около самия взрив.
Не е изключено и остатъчното сияние да се е образувало от материала, изхвърлен от самата експлозия. Впоследствие е паднал отново върху новообразувалия се при сливането обект (вероятно черна дупка с ниска маса).
Така или иначе това е първият път, в който засичаме подобен феномен.
„При изучаването на последиците от сливането на неутронни звезди навлизаме в неизследвани води – казва астрономът Араджата Хаела от Северозападния университет.
„Наблюдаваме нещо ново и невероятно за първи път. Това ни предоставя възможност да изучим и разберем нови физически процеси, които досега не са били наблюдавани“, добавя Хаела.
Самата експлозия, наречена GW170817 и открита на 17 август 2017 г., е абсолютно епична. За първи път астрономите засичат момента, в който две неутронни звезди, вкопчени в постоянно намаляваща орбита, се врязват една в друга и се сливат.
Сливането образува килонова – експлозия, която е 1000 пъти по-ярка от класическата нова.
Анализ на светлината от взрива показва, че сблъсъкът между неутронните звезди довежда до появата на гама експлозии и че се изхвърлят струи, движещи се с скорост, близка до тази на светлината. Нещо повече – в средата около експлозията се формират и тежки метали като злато, платина и уран.
Тъй като това е напълно ново за наблюдение събитие, астрономите продължават да проучват региона на небосвода, в който е засечено (и възникнало на около 132 млн. светлинни години от Слънчевата система).
В рентгеновите дължини на вълната учените забелязват нещо наистина странно. Девет дни след гама експлозиите източникът започва да сияе из целия спектър, а 160 дни след сливането яркостта му достига своя пик. Впоследствие започва рязко да избледнява. Астрономите интерпретират това като релативистична струя.
Въпреки че сиянието избледнява в по-голямата част от спектъра, от 2020 г. насам рентгеновите лъчения остават сравнително стабилни.
„Фактът, че рентгеновото лъчение престава да избледнява бързо, е едно от най-добрите доказателства, че нещо друго, различно от струя, е засечено в рентгеновия спектър в този източник – казва астрофизикът Рафаела Маргути от Калифорнийския университет в Бъркли. – Само напълно различен източник на рентгенови лъчи би могъл да обясни това, което виждаме.“
Според екипа най-логичното обяснение за сиянието е релативистичен шок, получен от експлозивните сблъсъци в космическото пространство. Това е сходно със звуковия удар, който наблюдаваме тук на Земята – докато материалът се разширява в пространството около сливането, той се сблъсква с газа и генерира ударни вълни, които нагорещяват въпросния газ и предизвикват рентгеновото сияние.
Ако случаят действително е такъв, то образуването на черна дупка от двете неутронни звезди не е бил бърз процес.
Друго потенциално обяснение е, че когато черната дука се е формирала, материалът около нея, подреден в акреционен диск, е започнал да пада обратно на повърхността. Този акреционен диск, нагорестен от гравитацията и триенето, също би излъчва рентгенови лъчения.
И в двата случая – ударна вълна от килонова или материал, падащ върху черната дупка, образувана от сливането на неутронни звезди – ставаме свидетели на нещо напълно непознато за науката.
Астрономите ще продължат да наблюдават ситуацията, за да видят как точно ще се промени за в бъдеще.
Превод и редакция: TRENDY NEWS