За доста хора физиката е един от най-трудните предмети в училище. Хилядите формули и уравнения само допринасят за това твърдение. Съществува уравнение обаче, което дори най-върлите противници признават за най-красивото във физиката. Негов създател е Пол Дирак.
Самото уравнение се занимава с явлението на квантовото заплитане, което гласи, че „ако две системи си взаимодействат една с друга за определен период от време и след това се разделят, можем да го опишем като две различни системи, но по фин начин те се превръщат в уникална система. Това, което се случва с едното продължава да влияе на другото, дори на разстояние от километри или светлинни години“.
Учените го наричат още квантово заплитане или квантова връзка. Накратко, става дума за две частици, които в определен момент все още са били прикачени, и как те остават свързани.
Българин реши 100-годишна задача по квантова физика и е фаворит за спечелване на Нобелова награда!
В случая няма значение разстоянието между тях, макар че са на противоположни краища на Вселената. Връзката между тях е моментална.Това е същото, което се случва между двама души, когато връзката може да преживее само живите същества.
Друго, с което можем да го обясним е, че е първото уравнение във физиката, обединяващо (намиращо се в съгласие) принципите на квантовата механика и специалната теория на относителността. Уравението предсказва съществуването на античастици и предшества във времето експерименталното им доказване. Последващото откриване на позитрона, античастицата на електрона, се превръща в един от най-големите триумфи на съвременната теоретична физика.
Заради всичко това, заедно с Шрьодингер през 1933 г. той получава Нобелова награда за откриването на нови продуктивни форми на атомната теория. Дирак не искал да вземе тази Нобелова награда, защото мразел известността, но Ръдърфорд го убедил да я приеме с аргумента, че отхвърлянето ѝ ще бъде много по-шумна реклама.
На въпрос на журналист за неговото хоби, Дирак отговарял: „Да мисля“.
