Музеят „Гугенхайм“ в Билбао на Франк Гери е сграда, която възроди икономиката на града и постави началото на световна тенденция за изграждане на забележителни музеи.
Разположен на западния бряг на река Нервион, която тече през Билбао, преди да стигне до Кантабрийско море, музеят веднага привлича вниманието и похвалите на критиката след завършването си през 1997 г.
Когато легендарният американски архитект Филип Джонсън посещава „Гугенхайм“ малко след откриването му, той определя Гери като „най-великия архитект, който имаме днес“, а по-късно нарича музея „най-великата сграда на нашето време“.
Въпреки че самият Гери не се определя като архитект деконструктивист, музеят се превръща в емблема на движението поради отличителния си вид, състоящ се от фрагментирана подредба на неректилни обеми.
Погледнат откъм реката, музеят прилича на кораб в пристанище. Блестящата му титанова „кожа“ напомня люспите на извиваща се риба.
Мистичната мумия, запазена в перфектен вид в калифорнийски музей (СНИМКИ18+)
По онова време сложната и дръзка архитектура на сградата е необичайна за мащабна културна институция, финансирана с публични средства.
От самото начало обаче музеят е замислен като централна част от по-голям проект за икономическо развитие.
Баското правителство вече е ангажирало архитекти, сред които Норман Фостър и Сантяго Калатрава, да реализират големи инфраструктурни проекти в рамките на плана си за превръщане на индустриалния град в дестинация за културен туризъм.
Роденият в Канада Гери е известен предимно с експресивните си творби в родния си град Лос Анджелис. През 1992 г. печели конкурс, организиран от фондация „Соломон Р. Гугенхайм“, за проектиране на музей за място в разрушен пристанищен район.
Директорът на фондация „Гугенхайм“ Томас Кренс признава, че подобен проект изисква забележителна сграда. Той посочва за пример Операта в Сидни, когато описва въздействието, което тя може да окаже върху града.
„Ние се определяме от гледна точка на силните страни, а архитектурата е една от нашите силни страни“, твърди той.
Проектът на Гери е избран сред предложенията на Arata Isozaki & Associates и Coop Himmelb(l)au след конкурс с покана.
„Той [Гери] беше избран заради силата на неговата визия.“ Това каза Кренс, който също така заяви в телевизионно интервю, че сградата „ще бъде прецедент за това какви могат да бъдат музеите на 21-ви век“.
Гери твърди, че проектът за музея „Гугенхайм“ в Билбао е кулминацията на личния му дизайнерски език. Той е разработен в отговор на разпространението на постмодернизма в архитектурата по онова време.
Той отхвърля постмодернизма и начина, по който той създава пастиш на архитектурни стилове от миналото. Освен това твърди, че предпочита да погледне 300 милиона години назад към формите, предшестващи човечеството. В частност той е бил очарован от рибите.
„Интересуваше ме движението, а когато рибата се движи, е толкова красиво.“
Това казва той в интервю за телевизионния журналист Чарли Роуз през 1997 г.,
„Започнах да правя подобни форми и успях да постигна това усещане за движение и разработих архитектурна лексика.“
Гери с гордост е разказвал многократно как сградата е завършена навреме и в рамките на бюджета (приблизително 89 милиона долара).
Той обяснява това постижение със способността на компютърния софтуер да моделира точно всички необходими компоненти, както и с тясното сътрудничество с различните строителни професии по време на строителството.
Музеят е разположен в покрайнините на центъра на града, в превърналия се в занемарен район на пристанището. Дизайнът му отговаря на градската среда, както и на арката на реката на север и моста Салве на изток.
Превод и редакция: TRENDY NEWS