В последните години се въведе подобрен модел на финансиране на училищата, нововъведения във формата и обхвата на националните външни оценявания, нова роля на РУО, стартираха и инспекциите на Националния инспекторат по образованието и други, предава „Марица“.
В същото време в периода 2016-2020 г. бюджетът за образование нарасна значително и достигна 3,8% от БВП (при около 3,5% през предходните години). Въпреки това страната ни продължава да изостава от средното за ЕС – 4.6% от БВП.
С допълнителните пари за образование се увеличиха националните програми, а учителската заплата стана по-висока от средната работна заплата за повечето области на страната.
В повишаването на разходите за образование обаче не беше поставен ясен фокус върху тяхното ефективно и целенасочено използване, показва мониторингът.
Същевременно привличането на млади учители се превърна във важен приоритет. Бяха предприети мерки, които да стимулират младите хора да избират учителската професия, но не са направени реални стъпки за гарантиране на тяхната качествена подготовка в университета.
Усилията бяха насочени към системата за продължаваща квалификация и развитието на работещите в системата учители. Но системата още няма изграден механизъм, който да обвърже ясно задължителната квалификация на учителите с по-качествено преподаване и по-добри резултати на учениците.
След насочването на усилията към продължаващата квалификация на педагогическите специалисти към края на първия атестационен период (4 учебни години), в който трябваше да натрупат минимум 3 квалификационни кредита, резултатите са забележителни. Ако към 2013 г. само 10% от педагозите са участвали в краткосрочни обучения, към 2019 г. 83% са участвали в поне 5 обучения за последните 5 г., 44% в 5-10 обучения, а 1/3 от учителите – в повече от 10 обучения.
Така спрямо целите, заложени в закона, учителите са в значителна степен доквалифицирани
За момента обаче това не дава забележим резултат върху постиженията на учениците. Причините могат да бъдат различни, но са налице някои притеснителни тенденции.
На теория училищата са свободни да избират темата, по която да бъдат обучени, но на практика те се оказват ограничени от твърде разнообразните нужди на учителите и от необходимостта да реализират икономии от мащаба - оптимална цена за обучение се получава при група от поне 15 учители. Ефектът е, че най-често предпочитаните теми са твърде общи – „Иновации в обучението“, „ИТ технологии в обучението“ и пр., като 1/3 от учителите заявяват, че не са участвали в обучения, пряко свързани с техния предмет.
Квалификационните кредити се превърнаха единствено в административно изискване, като към момента няма инструменти, които да гарантират, че придобиването им води до приложението на нови педагогически практики и повишаване качеството на преподаване, пише в доклада.
МОН и РУО не разполагат с инструменти да гарантират качеството на предлаганите към момента над 4000 обучения, предоставяни от 216 обучителни организации. На практика липсва и механизъм, който да проследява качеството на предлаганите квалификационни курсове за учителите.
Препоръката е МОН и РУО да започнат да събират не само количествена, но и качествена информация за процеса на продължаваща квалификация и да въведат нужните оптимизации на база данни.