Това е Барутин. Сгушено в Западните Родопи село. По документи тук живеят около 1700 души. В действителност повечето са на гурбет във Великобритания. Иначе работа има – в дърводелския и шивашкия цех. В основното училище учат не повече от 70 деца. Не е защитено, а оцеляването му е трудно. Битовите сметки изяждат бюджета за заплати и се налага деца от различни класове да учат заедно, спомня си 14 годишния Радостин Чолаков, който вече учи в Пловдив.
Да приема трудностите като трамплин към успеха се научил сам. Когато съучениците му вече си играели със смартфони, Радо нямал. Вижте разказа му в Неделята на NOVA:
„У нас нямахме компютри или от тези сензори телефони, когато моите връстници дори имаха достъп до Facebook, аз тепърва тогава получих телефон и ми беше много интересно просто да разглеждам приложенията в него, програмите в него. Много пъти съм влизал просто в настройките, вместо да играя някакви игри, влизам в настройките, правя някакви неща за да видя какво ще се случи – няколко пъти съм развалял телефони от това любопитство“, споделя Радостин.
Там някъде, това любопитство прераснало в умение за създаване на програми, игри, приложения. Когато е Google откриват Радо и му дават щедра награда. Инвестира я в техникна. Мнозина го определят като младия Стив Джобс. Той обаче предпочита да е себе си.
„Аз много държа да бъда себе си и искам да си бъда Радо, който си прави евентуално негова компания, в момента Радо, който си прави неговия изкуствен интелект „Аз Буки“ или Радо, който вече е направил всичките други неща, с които съм се занимавал досега“, скромен е техническият гений от с. Барутин.
Изкуственият интелект, който нарича на първите букви от кирилицата – Аз Буки създава напълно сам. Учи го да оценява чувствата в речта – дали е омразна, добронамерена. Системата от сложни кодове може в реално време да намери правописните, пунктуационните грешки, но не само…
Грамотността на приложението, Радо консултирал с учените от Българската академия на науките. Технологията уточнява с колеги от целия свят. За бизнес срещите пътува с помощта на двата си лаптопа. Сам събира средства за повечето си проекти. Това е целият му живот. Родителите му са до него. Когато е 8-ми клас, става лауреат на олимпиада по информатика при 12-то класниците.
И докато учи създадения от него изкуствен интелект да мисли и чувства, се пита дали технологиите ще са причина да изчезне човешкото у хората.
История за гения, гените и границите, които едно 14 годишно момче може да прескочи само.
Вижте повече във видеото.