България чества 148-ата годишнина от гибелта на Васил Левски. В родния му град Карлово ще има възпоменателна церемония.
Тя ще бъде тази вечер ще бъде на площад „Васил Левски“, на нея се очаква слово да произнесе председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. След това ще има митинг-заря с участието на представителни формирования и военния духов оркестър на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Началото на церемонията е в 18:00 часа.
Дяконът, Игнатий, Джингиби, Апостолът на свободата или просто Левски – това са имената, с които е известен Васил Иванов Кунчев.
Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Един от най-дейните българи в борбата за освобождение на България от турско робство. Неговите политически и държавнически виждания следват духа на най-доброто от европейските демократични принципи.
На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч.
До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци.
По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, които потвърждават неговата роля в нея. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения.
Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа.
Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това – на 21 януари 1873 г.
60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени – Димитър Общи и Васил Левски.
„Каквото съм правил, в полза народу е“ – казва Левски в изповедта си пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов в последните мигове преди да тръгне към бесилото.
На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.
Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
При почитане на паметта на Апостола има разминаване между датата на неговата гибел – 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, включително и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната – 19 февруари.
При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 г. В този случай необходимата поправка за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански стил е от 12 дни, следователно е 18 февруари.