След Освобождението българската етнография се развива и разгръща в две главни направления – събирателско и научноизследователско. И това е напълно естествено – в новата ситуация събирането и изучаването на народното творчество стават предмет на системна и организирана дейност. Един от големите и известени изследователи и познавачи на балканската култура и бит и един от най- заслужилите представители на българската наука след Освобождението е академик Стоян Романски (1882-1959)
Академик Професор Д-р Стоян Маринов Романски е роден на 24 февруари ( 8 март ) 1882 г. в Орхание ( Ботевград ). В личен план има по-голям брат и вероятно една сестра. Стоян Романски се бие на фронта, зачислен към запаса на Първа Софийска девизия. От брака си има син- бъдещият диригент Любомир Романски и дъщеря- Цветана Романска.
Бъдещият изтъкнат български езиковед и етнограф славист от малък се изявява като способен ученик. След като завършва основното си образование в родния си град, го изпращат да учи в най-престижната гимназия за неговото време- Априловската гимназия в Габрово. През 1905 г. завършва славянска филология в Софиския университет, след което специализира в Лайпцигския университет при прочути немски езиковеди в периода 1905-1907 г. По това време в Лайпциг, Стоян Романски защитава докторска дисертация на тема ,,Поучението на влашкия войвода Нягое Бесараб до сина му Теодосий‘‘. В Германия остава до началото на 1909 г., като за две години е асистент. През този период, във връзка с дисертацията си, често пътува до Румъния.
Стоян Романски се връща обратно в България и става доцент по славянско езикознание и етнография в Софийски университет. Няколко години по-късно, през 1915 г. става извънреден професор, а през 1922 г. е редовен професор и ръководител на катедрата по български език и славянска етнография, а в периода 1934-1937 г. е главен уредник на Славянския институт при Софийския университет. През ноември 1934 г. получава отказ от Академичния съвет и лично от ректора на Свободния университет- Стефан Савов Бобчев да започне лекционния си курс по политическа география на Европа. Мотивите на ректора остават неясни и до днес. Автор е на Правописен речник на българския книжовен език с посочване изговора и ударението на думите, издаден в София през 1933 г. В съавторство с Иван Пенаков издава книгата „Румънски свидетелства за Добруджа“, излязла и на немски език. Владее перфектно румънски език, поради което задълбочено и документирано изследва поселенията на този етнос, българските колонии и топонимия оттатък Дунав, както и съдбата на Добруджа, доказвайки несъмнено българския ѝ характер. През 1932 г. издава „Долновардарският говор“
Стоян Романски е и първият директор на Института за български език при БАН и ръководител на Секцията за български речник към института. От 1949 г. ства директор и на Етнографския институт с музей към БАН. От 9 юни 1918 г. на Общо събрание на БАН е избран за дописен член. Академик от 1929 г., член на Български археологически институт от 1922 г., на научното дружество „Тарас Шевченко“ в Лвов, на Румънското историческо дружество в Букурещ, на Славянския институт в Прага. При дискусиите около Омарчевския правопис застава на по-консервативни позиции и се обявява против нововъведенията (както и някои негови колеги от БАН). Не остава безучастен и по врена на Втората световна война, когато инициира кампания в защита на полски учени. През април 1940 г. предлага Българска академия на науките пряко да се обърне към германския пълномощен министър в София и към Пруската академия на науките в Берлин за освобождаване на учените, но действията му са безрезултатни. Тези му действия му осигуряват благосклоността на БКП и след 9 септември 1944 г. той запазва своите позиции в научните среди. През 1940 г. изпраща писмо за фотокопия от живота и дейността на Кирил и Методий до съветския посланик в София. Молбата му е удовлетворена и изпълнена, в замяна съветските учени искат български издания на руски класици. През февруари 1941 г. е избран за секретар на БАНИ (Българска академия на науките и изкуствата според закона от април 1940 г.). Заемането на този пост съвпада с опитите на Богдан Филов, в качеството си на министър-председател и министър на народното просвещение, да назначи свой човек за секретар и така да постави под контрол Академията. Законопроектът е внесен „по спешност“ в Народното събрание в началото на март 1941 г. Идеята е секретарят да не се избира от Общото събрание на БАНИ, а да се назначава от министъра на народното просвещение измежду трима, посочени от Управителния съвет, кандидати. Против новия закон се обявява Юрдан Трифонов. В три поредни гласувания Управителния съвет на БАНИ избира отново Стоян Романски за секретар и отказват да се подчинят на диктата на Филов. Все пак натискът върху Романски се оказва твърде силен и на 12 март 1942 г. той предпочита да си подаде оставката.
През май 1950 г. Стоян Романски получава Димитровска награда за дългогодишната му научна дейност в областта на българската литература и българския език. До края на живота си той продължава своята активна научна дейност. Творчеството на академик Стоян Романски е изключително богато, а наследството, което оставя, продължава да ражда плодове в областта на науката.
За автора:
Моника Йорданова е част от СК „Спаичъ“ (София). Завършила е ГПЧ ,,Ромен Ролан” Стара Загора. Интересува се от история, култура, също така в свободното си време обичам да спортува, а понякога и да рисува. Понастоящем следва специалност „Право“ в СУ.