В началото на месеца започна делото за забраната на неправителствената организация „Български национален съюз“. Мнението сред обществото дали трябва да бъде забранена е плуралистично. Делото обаче беше отложено за 23 ноември. Поискано е експертно мнение, възложено на шефа на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев. Въпросите на съда не засягат само спорната фигура ген. Христо Луков, но и други исторически личности. Пряко са засегнати герои като Тодор Александров и Димитър Списаревски. Статията за развитието на първия етап на делото може да прочетете в lex.bg: https://bit.ly/2TqlPee
Казусът все по-малко прилича на такъв за забраняване на организация и все повече в опит да се демонизират национални герои. Много хора дори не познават своите велики предшественици. Например малко знаят за Димитър Списаревски, наричан от другарите си „Спаич“. Той е символ на българския дух, кураж и патриотизъм, един от синовете на отечеството, останал в историята.
Кой е Димитър Списаревски?
Героят е родом от Добрич, роден през далечната 1916 г. Тогава тази територия все още се намира в Румъния. Три години след раждането си, след протестна публична проява (която е била поръчката на химна „Шуми Марица“ в кръчмата) на баща му, родът му бива експулсиран. Първоначално се местят в Лом, след това в Белоградчик и накрая живеят в София.
Следвайки примера на баща си и чичо си, Димитър постъпва във Военното на Негово Величество училище. Заради проблеми с дисциплината, Димитър бива изключен. Други историци твърдят, че е било заради препис на изпит. По-интересна е тезата, че е изключен, защото е прескочил оградата, за да се види с момиче. Едва ли някой може да го съди за тази типична момчешка постъпка.
След изключването му той бива изпратен да служи като редник в Ямбол в Шести пехотен полк. Заради отличното му представяне, само за няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер. На един парад той с маршова стъпка се спира пред Негово Величество Цар Борис III и му връчва молба, с която той желае да бъде възстановен като юнкер. След връщането му в училището се включва в конкурс за летци и той е сред първенците, кандидатирали се за новата специалност. Завършва го през 1938 г. в 57-и „Средногорски випуск“, като протупей-юнкерите са изпратени на обучение като летци в Германия и Полша. Неговото обучение започва през авиационната школа в Кауфбойрен. След това усъвършенства висшия пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм. През 1939 г. завършва с отличен успех школата във Вернойхен.
След завръщането си в България, Списаревски става подпоручик, а след това и поручик. Младият летец е включен в състава на ято изтребители П3Л24 „Ястреб“, като командир на строево крило във Втори армейски въздушен полк. На тази длъжност остава до лятото на 1941 г, летейки със самолети Авиа 534 „Доган“, а след това е един от избраните, които да бъдат обучени да летят с германските изтребители Месершмит Bf-109E. По-късно, отново заради буйното си поведение, е обжалван отново като подпоручих.
Битката над София
Неговият първи и последен боен полет се случва на 20 декември 1943 г. На височина от 8000 метра групировка от 150 американски B-24 “Liberator”се насочва към София. Формацията се съпровожда от 50 двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning. България вдига едва 36 срещу тези 200. Българският орляк 3/6 от летище Божурище (от които е част Списаревски) и този от летище Връждебна имат за задача да атакуват бомбардировачите, принуждавайки ги да хвърлят бомбите си извън София, а основната цел е печелене на време, за да може цивилните да се евакуират в скривалища. В този бой загиват поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев.
Преди да затвори очи за последно, Списаревски се откъсва от два американски изтребителя, като се насочва към група от 16 бомбардировача. Взема на прицел една от машините, като успява да подпали бомбардировача. След като изразходва снаряда си, Спаич не се отказва от борбата. Той извършва маневра и нанася първия въздушен таран в историята върху водещия формацията тежък американски бомбардировач, който се разцепва и се разпада във въздуха. Самолетът на Списаревски се разбира над село Пасарел, като бива разпознат само по кръста върху врата му. Целта е успешна, бомбите не стигат до София. Нека да си припомним и някои цитати на героя:
Аз съм се венчал за България.
Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.
Аз пръв ще хвърля бомба отгоре и няма да позволя да бъдат екстрадирани евреите по Дунава!
Слушайте добре, извънказармените си идеи ще насипете с един вагон нафталин. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини… Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България
И ето ни днес, 71 години по-късно, поставяйки под съмнение делата и думите на този герой, а по-лошото е, че е минало месец от началото на делото и се мълчи. Днес са тези герои, утре ще бъдат други и накрая националните ни герои ще бъдат представени като „национален срам“ и няма да има към кого да се обърнем и да се върнем назад. Те дадоха достатъчно и трябва да бъдат оставени да почиват в мир!
