Снимка: ЕП/БГНЕС
На 29 януари, два дни преди официалното влизане в сила на Брекзит, дългогодишният евродепутат и считан за основен „виновник“ за него Найджъл Фараж произнесе прощалната си реч в институцията.
Много Ви благодаря! Е, това беше! Последната глава! Краят на пътя! 47-годишен политически експеримент, с който британците никога не са били откровено щастливи. Моите майка и баща се включиха заради общия пазар, не заради политически съюз, не за знамена и химни, президентства и сега ЕС дори иска своя собствена армия. За мен това бяха 27 години водене на кампании и повече от 20 години тук в този парламент.
Не съм особено щастлив със сделката, която бяхме помолени да гласуваме тази вечер, но Борис (Джонсън, бел. прев.) беше забележително дързък през последните няколко месеца и г-жа фон дер Лайен, той изясни, той ни обеща, че няма да има равнопоставеност и на тази основа му пожелавам всеки успех в следващия рунд на преговори, наистина. Но най-значимата точка е тази: какво ще се случи в 11:00 вечерта, този петък, 31-ви януари 2020-та, е точката, отвъд която няма връщане. Веднъж щом напуснем, ние никога повече няма да се върнем и останалото, честно казано, е само детайли.
Тръгваме си! Ще сме си тръгнали и това трябва да бъде върха на моите лични политически амбиции. Влязох тук, както казвах и преди, а вие всички си мислихте, че е ужасно забавно. Спряхте да се смеете през 2016 г., но моят възглед за Европа се промени, откакто се присъединих. През 2005 г. видях Конституцията, която беше подготвена. Видях как тя бива отхвърлена от французите в референдум, видях как беше отхвърлена от нидерландците в референдум и видях Вас в тези институци да ги игнорирате! Върнахте я обратно като Лисабонския договор и се хвалехте как можете да я прокарате, без да има референдуми. Е, ирландците имаха референдум, казаха „не“ и бяха принудени да гласуват отново. Вие сте много добри в това да принуждавате хората да гласуват отново, но това, което ние доказахме, е че британците са твърде големи, за да бъдат тормозени, слава Богу!
Така аз се превърнах в яростен опонент за целия този Европейски проект. Искам Брекзит да предизвика дебат в останалата част от Европа. Какво искаме от Европа? Ако искаме търговия, приятелство, сътрудничество, взаимност, нямаме нужда от Европейска комисия, нямаме нужда от Европейски съд, нямаме нужда от тези институции и цялата тази сила и мога да Ви обещая, че и в UKIP и наистина в партията „Брекзит“, ние обичаме Европа, ние просто мразим Европейския съюз. Толкова е просто.
Така че аз се надявам това да даде началото на края на този проект. Това е лош проект. Той не е само недемократичен, а анти-демократичен и го поставя на този преден ред. Той дава власт на хора без отговорност. Хора, които не могат да бъдат държани в отговорност от електората – това е неприемлива структура. Наистина, има историческа битка, която се води сега в Запада, в Европа, Америка и навсякъде другаде. Тя е глобализъм срещу популизъм и Вие може да ненавиждате популизма, но нека Ви кажа нещо забавно – той става много популярен и има големи ползи: без повече финансови вноски, без повече Европейски съд, без повече обща политика в областта на рибарството, без повече покровителстващо говорене, без повече да бъдем тормозени, без повече Ги Верхофщадт.
Знам, че ще Ви липсваме, знам, че искате да забраните нашите национални знамена, но ще ги развеем за довиждане и ще гледаме напред към бъдещето, в което ще работим заедно като суверенна…
Тук микрофонът на Найджъл Фараж бива изключен и заместник председателят на парламента се обръща към него:
„Ако не се подчинявате на правилата, ще Ви бъде изключен микрофона. Господин Фараж, може ли да премахнете флаговете, моля.“
Следват бурни аплодисменти от парламентарната му група, на фона на които Фараж заявява:
Това е. Всичко се свърши. Край! Ние си тръгнахме!
Първоначално статията е публикувана във „Война и мир“.
