Малко се знае за същността и издръжливостта на хуморалния имунен отговор при инфекция с SARS-CoV-2 (severe acute respiratory syndrome coronavirus 2).
Измерени са антителата в серумните проби от 30 576 исландци, използвайки 6 различни теста (включително 2 пан-имуноглобулинови [pan-Ig] теста). Установено е, че за да се счита човек за серопозитивен е нужен положителен резултат и от двата pan-Ig теста. Тествани са 2102 проби, събрани от 1237 пациента, до 4 месеца след диагноза за SARS-CoV-2 чрез количествен PCR (qPCR) тест. Също така са измерени антителата в 4222 човека, поставени под карантина след излагане на SARS-CoV-2 и в 23 452 човека, за които е неизвестно дали са били изложени.
От 1797 човека, които са се възстановили от от SARS-CoV-2 инфекция, 1215 са били изследвани, от които 1107 (91.1%) са били серопозитивни; титъра на антивирусните антитела анализирани от двата pan-Ig теста се е увеличавал през първите 2 месеца след диагноза с qPCR тест и е запазил високите си нива до края на проучването. От хората поставени под карантина, 2.3% са били серопозитивни, а от тези с неизвестно излагане – 0.3%. Също така статистиката показва, че от всички случаи на SARS-CoV-2 в Исландия: 56% са имали поставена диагноза с qPCR тест, 14% са били поставени под карантина без да бъдат тествани с qPCR (или са имали негативен резултат) и 30% от заболелите не са били поставяни под карантина или тествани с qPCR.
Резултатите от проучването показват, че антивирусните антитела срещу SARS-CoV-2 не намаляват 4 месеца след диагнозата. Изчисленията показват, че рискът от смърт при инфекция е 0.3% и 44% от заболелите в Исландия не са били диагностицирани с qPCR.
Изчислено е, че по време на първата вълна от пандемията от SARS-CoV-2 честотата на инфекция е 0.9%, смъртността в случай на инфекция – 0.3%, което е по-ниско, но съответстващо с нивото на смъртност от други източници. Статистиката показва, че от всички случаи – 56% са имали поставена диагноза с qPCR тест, 14% са били поставени под карантина без да бъдат тествани с qPCR (или са имали негативен резултат) и 30% от заболелите не са били поставяни под карантина или тествани с qPCR. От това може да се изведе заключението, че въпреки масовия скриниг с qPCR тестове, голяма част от случаите на инфекция не са били диагностицирани, което индикира, че много от инфектираните не са имали съществени симптоми.
Смъртността е лесна за изчисляване, но може да варира в различните държави или с течение на времето. За да е точно изчислението се нуждаем от сравнително точен брой заразени – диагностицирани и недиагностицирани. В Исландия, високия процент на диагнози поставени чрез qPCR (56%) предоставя доста добра представа за приблизителния общ брой заболели. За сравнение в Испания този процент е едва 9%.
Всеки от използваните pan-Ig тестове за антитела има много висока специфичност (99.8% според литературата предоставена от производителя), което повдига въпроса дали само един такъв тест не би бил достатъчен. Една проба, взета през 2017 година е дала положителен резултат само на един pan-Ig тест. Това подкрепя идеята, че трябва да се използван 2 различни теста за доказване на серологично наличие, ако заболеваемостта е под 1%, както е в Исландия.
До 30-ти април, общо 20 766 исландци са поставени под карантина. От 1797, които са дали дали положителен qPCR тест, 1088 (61%) са били под карантина, при тестването си. Въпреки значително qPCR тестване на хората, поставени под карантина, 2.3% от тези, които не са получили положителен qPCR резултат придобиват SARS-CoV-2 антитела. Излагането в домакинството е по-вероятно да доведе до инфекция от всеки друг тип излагане, което предполага, че хората, които споделят домакинство с инфектиран, трябва да прекратят контактите си, а хората, с които са контактували да бъдат поставени под карантина. Серологичното наличие в двата най-тежко засегнати региона (Вестфирдир и Вестманаейяр) е ниско или никакво извън домакинствата поставени под карантина, което показва, че повечето инфекции се откриват чрез qPCR скрининга, а карантината, социалното дистанциране, проследяването на контактите и ограничаването на събирането на хора на публични места ефективно ограничава разпространението на вируса.
Над 90% от qPCR диагностицираните дават положителен резултат и на двата pan-Ig теста и остават серопозитивни 120 дни след поставянето на диагнозата, без да се наблюдава спад в броя на антителата. В отделни случаи, при които положителен е само единия pan-Ig тест, се наблюдава спад в титъра на антителата.
От 22мата оздравели, които са дали отрицателен резултата и на двата pan-Ig теста след оздравяването, 19 (86%) дават повторен отрицателен резултат месец по късно. На базата на това можем да предположим, че или някои хора не произвеждат антитела срещу SARS-CoV-2 (или са в достатъчно ниски нива за да не дадат положителен резултат), или някои qPCR тестове дават фалшиви положителни резултати.
Сред възстановилите се нивата на антитела са по-високи при възрастни хора и хора, които са прекарали инфекцията по-тежко. Жените, които имат тенденция да прекарват болестта по-леко от мъжете, съответно имат по-ниски нива на антитела. Нивата на антитела срещу SARS-CoV-2 са по-ниски при пушачи. Пушенето увеличава вероятността от тежко протичане на болестта при млади възрастни. Също така за пушенето се смята, че увеличава експресията на АСЕ2 рецепторите, които са отговорни за навлизането на вируса на SARS-CoV-2 на клетъчно ниво.
Хуморалният имунен отговор е изключително важен за очистването на организма от цитопатични вируси и има голямо значение за предпазването от вирусна инфекция. Връзка между хуморалния имунен отговор към SARS-CoV-2 и защитата срещу реинфекция от същия вирус се наблюдава при резус макаци, но все още не е доказана при хора. Независимо дали съществува връзка между серологичното наличие срещу SARS-CoV-2 и защитата срещу реинфекция, ниските нива на антитела срещу SARS-CoV-2 в Исландия показват, че населението е застрашено от втора инфекциозна вълна.
